Привет!
Това с границите ми е любима тема. Надявам се, че все още е важно и за теб, ако е така, ето какво мисля. Има хора които много лесно влизат в контакт и допускат другите до себе си, предполагам, че това се отнася и за теб. Тези хора очакват останалите да действат като тях - да ги допускат лесно и бързо до себе си. Но какво се случва, когато останалите са по-сдържани и не позволяват близост с такава готовност? Хората като теб се опитват да скъсят дистанцията и да апликират добре познатия им модел. В същото време отсрещната страна се опитва да отстои позициите си и в това свое желание прибягва до налагането на рамки, за да обуздае "инвазията" в личното им пространство. Ако трябва да съм образен - представи си къща с двор. Оградата може да минава на 1 км. от къщата и това да е неприкосновената собственост на обитатели или ограда може да липсва изобщо и обитателя да няма нищо против останалите хора да преминават през двора. А сега си пдестави какво би се случило с отношенията между тези двама обитатели на така описаните имоти ако са семейство. Примерът е малко пресиле, но всепак има илюстративна цел.
И двата типа хора имат своите предимства и недостатъци, но в днешно време тези, които не допускат хора до себе си са осезаемо повече. За това имаш усещането, че провукираш рамкирането на отношенията, което съвсем естествено предизвиква дискомфорт в отношенията.

Това е краткото обяснение. А сега си представи подробното.
ПС: Ако се съмняваш в думите ми можеш да прочетеш това, което сте си писали с "...", то доста добре показва на практика това, за което говоря.

Животът е това, което се случва, докато си правиш планове за бъдещето!