аз не съм с нищо по-добър от тези ''нискообразовани дъмпери''. това, че имам образование, не означава нищо - абсолютно нищо. не само че не съм по-добър, ами не съм и по-плодотворен. човекът си върши своята нискоквалифицирана и полезна работа и не зацикля в глупостите. на мен лично образованието и прочетеното само са ми навредили. каква е позлата да те учат да мечтаеш, след като откриваш, че мечтите не са за всеки, например. всичкия ти потенциал е на фигу, когато отвътре конструкцията ти не поддържа такава мощност. да, не би им хрумнало, че са излишни, и с това са ценни и това ги прави щастливи. не познавам умен човек, който да е щастлив. все въпроси, все колебания, особено в лошата комбинация умен + нравствен.
както и да е, може би се досещаш, че не хапчетата са лечение за познанието за нещата.
подозирам също така, че това за интелекта го казваш на всички предполагаемо депресивни пациенти, това е утешително някак да си болен, щото си много умен и чувствителен. а не защото си просто - да кажем - повреден и лабилен. да, ако си пиеш ссри-тата редовно, сигурно се избистрят нещата. но извинявай, докторе, да се поддържаш изкуствено щастлив не е ли някак унизително. сигурно е облекчаващо - за повечето. много лесно това да плеснеш - малко серотонин, на ти серотонин. а защо е малко, се питам. кой ти ''го'' пие. и то си е публична тайна, че тръгнеш ли веднъж, няма спиране, просто защото депресията и неудовлетворението от света не се лекуват.
представям си ги хапченцата и знам, че това не е живот за мен. не желая да си лекувам светогледа със синтетика. по-леко и приятно е да си изпълняваш рецептата. по-достойно ми се вижда да си отстояваш живота такъв, какъвто е. барабар с мислите за самоубийство. едноминутно стоене на ръба на пропаст с желание да скочиш не се равнява и на хиляда часа секс, шопинг или гледане на филми. минутата на пораждане на първата богохулна мисъл, че ти сам си бог и можеш да отнемеш живота си, когато искаш, е точката, от която няма завръщане. никакви золофти и прозаци няма да я изличат, защото след нея си различен човек. а ако един ден се подхлъзнеш - е, какво толкова. всички натам сме тръгнали - нали така? решил си, заминал си - дадена ти е възможност да решиш и да действаш, иначе други неща решават пак със същия резултат.
е, за съжаление не ми се удава писането, исках да напиша толкова неща, ама като нямаш талант, колкото - толкова. знам, че няма да ме разбереш, но пък да се изкажа.![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/smile.gif)
|