Вярно е, много са въпрсите, ама това заболяване поставя всеки заболял, отново и отново пред въпроси. Колкото повече отшумява, толкова въпросите ще намаляват..............докато съвсем няма да ти се ще да ги задаваш...
Страхът от лекарството, колкото и да е истински е ирелевантен, след около 3 седмици ще го забравиш и ще се убедиш колко безпредметен е бил, но за момента, от ъгълчето дето надничаш с ЕЙЙЙЙ ТАКИВА ГОЛЕМИ ОЧИ....
Нали за това говорим през цялото време, най трудното при лечението на заболяването да преборим СТРАХЪТ ОТ СТРАХА.........запомни думичките. За момента ти звучат абсурдно, но повратната точка е тази победа.
Желателно е медикаментозната терапия да се съчетае с психотерапия или психологическа подкрепа \от клиничен психолог\, в темата вече се намеси, ако не знаете.
Минималният прием на антидепресант е по мои наблюдения около три месеца, но мнението ми е да продължи поне 6 в ниски дозировки.
За по бързо преодоляване на първоначалната депресивна криза и свързаните с нея страхови състояния или панически пристъпи се препоръчва относително бързо покачване да дозировката.
Това естествено е предмет на обсъждане с лекуващия и в никакъв случай не си позволявайте неизпълнение на лекарското предписание.
Ако смятате, че имате проблеми с медикамента, споделете отново с лекаря...
В почти всияки случаи се оказва, че проблемът не е в медикамента, а в страха, който пък е производно на болестта. Това е и най коварният момент........
страх и отричане на лечението.

Валя, защо толкова упорито желаеш да прекъснеш лечението?
Задай си този въпрос. Медикаментът, който приемаш не е нито по вреден, нито по полезен от антибиотик, назначен по повод някаква бактериална инфекция.........Я помисли, как безропотно лапаш антибиотика, без да го поставяш под съмнение..........
А сега се запитай защо се плашиш от антидепресанта.......хъм....

Редактирано от kem.kem. на 14.06.05 15:46.