Здравейте,

Аз страдам от булимия - в момента по-малко, отколкото преди. Ще ви разкажа какво се случи, когато майка ми разбра - строг контрол - какво ям, кога и къде ходя. Просто кошмар, това обаче не ме накара да спра да повръщам, а по-сокоро да измислям начини как да се скрия и да се самообвинявам непрекъснато, че й причинявам такава болка. Това беше дълга поредица от контрол и лъжи. Когато престанах да живея с родителите си състоянието ми рязко се подобри - сега изключително рядко /да чукна на дърво/ ми се случва да повръщам. Според мен хранителните разстройства, подобно на другите зависимости - алкохолизъм, наркомания и т.н. са болести на цялото семейство, а не само на засегнатия член от семейството. Неслучайно на запад те се лекуват чрез семейна терапия - в нея участват всички членове на семейството. Обикновено в булимичното семейство майката има водеща роля - тя е силната, детето е изключително привързано към нея, а бащата остава на втори план, той заема незначителни позиции в семейната система или изобщо липсва. Повече материали можете да намерите на адрес: http://health.groups.yahoo.com/group/ab_grupa/
Това е онлайн група за самопомощ "Анонимни булимици", тук можете да откриете и литература за булимията и за други разстройства на храненето, както и полезни линкове към сайтове, посветени на тази тема.
Ако ви интересува, заповядайте!