Човека по начало си е егоист.В това няма нищо нито чак толкова лошо,нито чак толкова необичайно.Нормално е да мислиш винаги за себе си-нямаше да е нормално,ако се раждахме по повече залепени.Човека си е сам.Сам ходи,сам яде,сам пие вода,сам мисли,чувства,сам говори,чува,усеща...Това понякога са все идентични действия.Всички сме егоисти-който го отрича значи пак има задна умисъл.Някои може да не го осъзнават,да,може.Аз не съм от тях обаче.Знам,че съм такава и това дори ми харесва.
Въпроса е дали трябва да се окачествяват като егоистични всички действия.В натурата си те наистина са такива,но както даде примера с учения-дали ако сложим от едната страна на везната нобеловата награда,а от другата излекуваните хора ще са равностойни едно на друго?Едва ли-следователно тази постъпка може ли да се впише спокойно в графата 'егоистични'?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите