Много помага да си казваш - "как не ме е срам да се срамувам?"
Та то си е безсрамие - срамувайки се, поставяш в неловко положение свидетелите на срама си. Някакакъв вид публично разголване на душата е...Аз поне така го усещах за себе си.

Прави възможно най-често следното упражнение:
Наблюдавай незабелязано хората. Най-лесно е в градския транспорт. Наблюдавай всички, без изключение. Просто плъзни разсеяно поглед върху пътниците и си помисли, че си снизходителна към несъвършенствата им. Сама ще забележиш, че първо изпитваш лека досада. И неприязън. Знай, че повечето не са по-умни, по-богати, по-млади и по-щастливи от теб. Когато усетиш, че ги приемаш такива, каквито са без да те дразнят и без да те плашат - тогава вече си се научила да приемаш и себе си.

Във всеки миг мисли, че си най-добрата приятелка за себе си. Ти би ли дебнала критично приятелката си, би ли я укорила ако се изчервява и мислиш ли, че тя би издържала на това?
Същото е с теб. Срамът е лека форма на раздвоение на личността, при което двете половини не са в мир помежду си, т.е. едната непрестанно тормози другата...