аз в момента нямам никакви проблеми. в смисъл не и твърдо поставени. това с работата беше просто пример. да, съществува някаква възможност да бъда без работа, но не повече от всеки друг. специалността ми е търсена. може би най търсената. съответно има и глям наплив от конкуренция. но притесненията ми са за след години. както и с любовта както и с всичко останало. някак самата мисъл за преходността ме спира да действам и парализира. просто започвам да планирам -днес, утре, вдругиден и година...след това ставам на 40 ...стара, непотребна...не съм съсредоточена в настоящето. тук и сегато липсва. така съм от 2-3 години , но става по зле. трябват ми реални забавления и социален живот, но по някаква причина си намирам извинения да го нямам. знам, че само действия тук и сега ще ме стпасят акто и липса на възможност за размишляване. на 23 съм.
човек когато не върви нанякъде, тъпче на едно място, а аз просто не знам накъде да тръгна-зад всяка стъпка ми се виждат куп проблеми . за мисленето и случая давам пример с връзките. започвам от последната, която е неуспешна...започвам да анализирам какви грешки съм допуснала и как следващия път трябва да променя това това и онова. мозъкът ми започва да твори сам някакви безобразни картини как ще се случи това и онова, как ще бъда изоставена, и после се опитвам да реша и тях , и все едно играя шах и предвиждам много хода напред. само, че мозъкът ми винаги ме бие :)) да спомена, че досега всичките си връзки съм ги приключвала аз...и то пак заради "шаха".
с работата...предвиждам как става нещо, решавам го , после обаче става нещо друго/ пак във въображението ми/ и него го решавам...и накрая ставам убедена , че ми е напълно невъзможно да намеря нова любов, или професионално развитие. след това започвам панически да действам в реалния живот...уча като идиот и излизам с неподходящ /или подходящ човек само и само за да избягам от чувството на обреченост. ако мислите ми са свързани със здравето, започвам да спортуам, диети...абе каквото може да ти хрумне за решаване на проблем:) но почна ли да действам по нещо , успокоя ли се, че това е под контрол ...започвам да играя друга партия...т.е. измислям друг потенциален проблем.
за промените из основи-да искам да повиша квалификацията си, и да се насоча към определена област, която е свързана с моята, но включва и друга област на знание, страх ме е , че съм прекалено стара за тази промяна/ пак заради черногледото мислене с няколко хода напред/ искам да си намеря парньор/което е смешно, защото досега винаги съм се наслаждавала на моментите между връзките, но сега съм в панически ужас, че никога няма да стане и това ме кара да искам да стане сега/ работя доста, но и спортувам. т.е. не съм психически изморена. спортуването пак е като част от problem solving-a, а не за отмора.

кажете как работи "здравият оптимистичен мозък". мисля, че това ще ми помогне. започва да анализира ситуацията и на всеки проблем намира решение? или просто не се замисля и не анализира, а действа?
дано не изпускам някой твой важен въпрос.
мерси много.