Здравей отново .

Ще се опитам да обясня как думите ти за това, че е 'нормално човек да изпитва неудовлетворение след като е положил усилия да обясни нещо на някого, а той в замяна го гледа с празен 'поглед' ми припомни за фромовите идеи. За да избегна излишното утежняване на четивото ще оставя встрани социалния организъм и отношението общество - личност .

Фром, в духа на хуманистичната мисъл, се интересува от въпроса какво представлява здравата, себеактуализираща се личност. Какви са 'условията' превръщащи 'нормалния' човек, неудовлетворен от себе си и от останалите, в индивидуалност наситена с хармония и радост в и от общуването, труда, любовта, приятелството. Ползвайки солидната си подготовка в областта на социологията, психологията, философията и културната история на религиозните идеи той извежда като основна характерова черта на тези личности продуктивната ориентация.

Продуктивната ориентация предполага, че докато човек иницира всяка своя активност той привнася в максимална степен своя интелект, сензитивност, позитивност на реакциите. Най-важното творение на продуктивната ориентация е собствения Аз. Тук се наблюдава кръгова детерминация - колкото по разгърнати са способностите, толкова по-продуктивна е личността, колкото по-продуктивна е личността, толкова по-разгърнати са способностите. И всичко това рефлектира в междуличностните интеракции.

И понеже това ми писание не е самоцелно, а е в отговор на нещо конкретно, ще използвам форума като плоскост на изложението.

За Фром четири аспекта на здравата личност са от голямо 'диагностично' значение. В момента, обаче, съм много уморена и ще разгледам само два от тях - Любовта и Съвестта.

В какво се изразява Любовта в клуба? Вероятно това ще е на първо място равнопоставеност в отношенията. Това предполага, че колкото по-здрава е личността скрита зад ника, толкова по-голяма отвореност ще има тя за другостта. Вероятно такава личност ще чувства другите никове като по-малки или по-големи 'братя и сестри', по-дълго 'вървели' или по-
'прохождащи', по-самоизтъкващи се или по-себенеуверени, но това няма да е причина да им лепи етикети с епитети или да се впуска в деструктивна критика. Просто 'здравата личност' ще се учи от всички и ще подпомага, доколкото е по силите й, напредъка.

За съвестта - Фром разграничава авторитарна и хуманистична съвест. Казвайки, че някой има авторитарна съвест, то ние казваме, че неговото поведение и мисъл са в подчинено отношение спрямо нещо външно. Такова поведение би могло да се изрази в конформизъм и съобразяване на инициативите с реакциите на останалите. Примерно хикс няма да каже на игрек, че твърденията му са неуместни, защото ‘гнева на боговете ще го смрази’ .

При хуманистичната съвест подобни опасения няма да има, защото поведението и мисълта се оценяват ценностно от самия Аз, а не са външно зададени. Тук 'върлуват' себенасочеността и себерегулирнето, а от тук и вътрешна удовлетвореност.

В този дух може да се продължи с основните потребности (свързаност, трансцедентност, търсене на корени, чувство за идентичност, рамка за ориентация) и с основните ориентации (поглъщаща, експлататорска, натрупваща, пласираща,некрофилна)... Но аз нямам сили вече...

'Опиянени от екстаз, летим с вятъра...'