Да, въпросът дали умът ни ни контролира или ние него е доста резонен. Но според мен е въпрос на избор – вярно труден избор... Въпрос на будност...
Човек живее в ограничени условия, които определят мирогледа му “роб..., роден в окови, в затвор, който не може да докоснеш”. Но за да достигне до истината, човек трябва да има желание за това, да положи усилия.
Съвкупността от събития, хора, предмети влияе върху естествената ни нагласа, а тя от своя страна определя факторите на действие и ни прави невъзприемчиви към всичко останало. Истината може да се казва, но човек я възприема едва когато е готов за нея и сам пожелае. Когато я осъзнае, невъзможното преди става възможно, защото човек променя себе си. Става въпрос за свободата на съзнанието, ограничено от зададените правила.

“Не се опитвай да огънеш лъжицата, това е невъзможно. Опитай се да осъзнаеш истината, че няма лъжица. Тогава ще разбереш, че не лъжицата се огъва, а само ти.”

Трябва да си поставим правилните въпроси, за да получим правилните отговори, защото всеки зададен въпрос очертава полето на възможните смислени отговори. “Човек не получава исканите отговори, когато задава погрешни въпроси.”