Мерси.

Искам да поясня, че в историята не ставаше дума за облекло, но я видоизмених, защото не исках да казвам конкретно за какво се скарах.* Но пак беше свързано с общоприети норми.

Работя върху хипотезата, че не самото нарушаване на нормата ме ядоса, колкото това, че го направи точно този човек. Затова и съм се притеснила, иначе ако беше наистина заради принципа - няма проблеми.

Искам да кажа, хората нарушават непрекъснато разни норми и етикети, и аз не им скачам на бой, нали (така де, ти няма откъде да знаеш, но ти казвам: не, не скачам). Подминавам, дори и да забележа; считам го за нормално; от мнозина дори не се изненадвам - не е нужно човек да знае всичко и да се съобразява с правила, които не са му известни. Толерантен човек съм.

Наистина. Не се ядосах от конкретния повод. Затова обмислям какви причини може да има за натрупване на яд към тоя човек (който ми е приятел от сравнително скоро). Защото знам, че толкова яд за едни - метафорично казано - бели чорапи просто не мога да събера.

---
*с идеята, че ако случайно мине човекът и го прочете, няма да се познае - ама то май е невъзможно, така че нейсе. Ще се надявам да не мине.

There's a devil waiting outside your door...