|
|
| Тема |
 и ме обзе една... злоба!... |
|
| Автор |
Loretta (bloodyawfulpoet) |
|
| Публикувано | 21.11.04 05:46 |
|
|
|
Да ви питам нещо как ви се струва.
Един приятел оня ден го срещам и го гледам, с бели чорапи на тъмен панталон.
И аз идиотката, вместо да му кажа кротко и разбрано на ушенце, приятелю, не се ходи така, етикетът изисква на черен панталон да се носят черни чорапи, избягвай друг път...
аз като му се сопнах... като му вдигнах един скандал... ама скандал от ония, с ледено-студения назидателен тон, дето те прави на пет стотинки как може да си бил толкова загубен... унижава те някакси... Абе някаква злоба ме обзе направо, и вътрешно се кефех и ликувах как ми е дал повод да му натрия носа и как ей сега хубавичко ще му го натрия... да види той!...
Засегна се, естествено.
Сега си знае, че трябва да има едно наум с мен и че съм човек, склонен към backstabbing.
2 въпроса към някой специалист, ако някой е учил нещо за това, моля да помогне, да ме осветли, че нещо аз запецнах в опитите да се самоанализирам в тая ситуация!
1. Откъде у мене тая злост?! човекът е съвършен и има пълното ми възхищение, на пиедестал ми е... и не ме е засягал никога.
2. Извиних му се, прие извинението, но... ще ми се някак да залича случката... в смисъл, да не си има едно наум... Има ли шанс да се реабилитирам?
Защото аз наистина не съм такъв човек... Добър човек съм.
My heart expands, 'tis grown a bulge in it,
inspired by your beauty... effulgent
| |
| |
| 
|
|
