Не, не...
Не.
Не търсех варианти!
Напротив - питах принципно.
Имаме връзка на чисто сексуална основа.
И двамата си запълваме времето заедно.
Аз съм ненормална работохоличка, а той... нещо друго.
Няма значение. Сексуална връзка. С елементи на любов. Или там както... не знам, не разбирам. Изключваме ревността, защото няма как да я приложим тук.
Въпроса е дали това е нещо нормално или не.
В момента, в който аз разбирам за това - крайно не доумявам. Дори не вярвам, че е възможно да се случи. Казвам го. Казвам че е недопустимо.
После разбирам, че пак се е случвало. И изпадам в луда истерия.
При което човека недоумява защо аз ги взимам толкова присърце тия неща.
К'во толкоз? Нормално било...
Ебаси - прочел съм ти смс-ите, голяма работа.
И аз тресейки се от ужас обяснявах истерично колко това е подло, гадно, неуважително, незачитащо личните пространства, низко, обидно, неетично, неморално, невъзпитано, грозно, тъпо, унизително и какво ли още не...
Обаче той искрено не разбираше какво му е толкова лошото в това да прочетеш нечии смс-и...
Дотолкова не разбираше, че аз се притесних да не би да преигравам и да съм параноична...
Аз бих му прочела всеки смс в телефона ми.
Аз нямам какво да крия.
Но въпроса не е ли принципен?
Това исках да знам. Как мислите вие. Да не би аз да съм се повредила нещо и да обвинявам хората около себе си безпричинно....

... въпрос на усещане.