Четох доста по тази тематика и ми се струва, че изходът за всеки болен е напълно индивидуален, така че едва ли ще успея да ти помогна. Има и голямо значение дали си аноректик или булимик, защото макар заболяванията да са от една група, според мен трябва да се подхожда в съвсем различни посоки. Бях чела някъде, че мотото на булимика било "мразя хладилника", докато аноректикът чувствал "искам да изчезна". При мен това съвпадаше.
Преломът за мен лично настъпи в един най-обикновен магазин за обувки, в който настоя да влезе една моя приятелка. Аз принципно леко недовиждам надалеч и в онзи ден бях без очила, когато в дъното на магазина видях едно момиче. Фигурата му ми се стори перфектна (според моите изисквания) и таман понечих да я посоча на приятелката си и да изразя одобрението си на глас, когато разбрах, че съм се видяла в едно голямо огледало и съм се възхищавала суетно на себе си, без да се позная. Хората с хранителни проблеми изцяло губят способността си да преценят външността и теглото си обективно и когато се видях отстрани ми стана ясно, че имам сериозен проблем и че той е в главата ми, а не в тялото ми.
"Лечението" ми се състоеше в това, че междувременно се опознах. Разбрах какво ме кара да не ям или да повръщам тези години. Промених си светогледа постепенно. Разреших тормозещите ме проблеми, някои от които бяха зациклили още от детството ми. Иска се голяма доза смелост да си признаеш някои неща и да се приемеш, какъвто си, с недостатъци. Това може да звучи като бля-бля, но е най-важният етап. Неяденето/повръщането е резултат на нещо, въпросът е на какво - в теб лично, на най-"дълбоко" ниво, и работата да се ровиш в себе си не е приятна, затова хората плащат на специалисти да им я вършат.
Бих ти препоръчала няколко стъпки.
В най-добрия случай се консултирай с лекар или специалист - ако можеш да си го позволиш финансово, задължително опитай. Чувала съм, че има специалисти в тази област и в София, не знам колко са компетентни. Опитай. Той ще знае най-добре какво и как да правиш. Горе имаше мисля предложения в тази посока, не се колебай да звъниш и да търсиш помощ.
САМО ако тази възможност е изключена, идва вариантът със самопомощта.
Сядаш пред компютъра и изчиташ всичко-всичко-всичко по темата в Интернет. На доста хора им идва стряскащо да прочетат какви поражения настъпват, има и снимки, а това много мотивира (казвам го сериозно). Трябва перфектно да опознаеш това, с което се бориш, както и всички алтернативи за лечение, включително т.нар. "успешни истории" на излекували се. Започваш да събираш мозайката от знания, които да помогнат на теб лично.
Ако си добре с езиците, се записваш в някоя онлайн съпорт група, където да можеш да общуваш с хора със същите проблеми и да получиш ценни съвети от тях.
Следващата фаза е съвсем простичка: почваш да се храниш нормално. Това ще стане само ако си си подготвила почвата в главата и имаш достатъчно воля да преодолееш остатъчния навик и физиологичните проблеми. Знам, че думата "воля" е най-недолюбваната, но такава беше истината при мен. Ако си аноректик, започваш да се захранваш бавно (ако ще и по метода на Лидия Ковачева), ден след ден, няколко месеца. Никакъв джънк фуд, само полезни храни, като всеки ден увеличаваш количеството. Постепенно. Стараейки се да не повръщаш. Ако си булимик, направи си строга диета - примерно храниш се три пъти на ден с точно определено количество храна и като изчерпиш количеството, спираш. Забраняваш вашите да купуват по много храна, която да замръква в хладилника. Ако поискаш да повръщаш, веднага излез навън и си повтори, защо трябва да спреш с булимията.
Това е, става бавно, но при мен стана. Дет' се вика - ключът е в теб, ако ще сто доктора да ти помагат, докато ти не РЕШИШ и не промениш нещата, няма помощ отникъде, особено в България.
Ако мога на някой да съм му от полза, пощата ми е посочена в профила.