|
Това е притчата постната от Месир Воланд а следва и интерпретацията на един мой приятел.
Един зенски монах замахва с пръчка над главата на ученика си и му казва: "Ако кажеш, че тази пръчка не е реална, аз ще те ударя с нея. Ако кажеш, че е реална, аз пак ще те ударя с нея. Ако нищо не кажеш, пак ще те ударя." За разлика от ученика, който се досеща да изтръгне пръчката от ръката на учителя си, в такава ситуация шизофреникът се оказва безпомощен, в безизходно положение. Той блокира. Каквото и да каже, все ще е лошо.
. Опитвам се да направя връзка с шизофреногенната комуникация. Ето и линка към темата
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Cat=16&Board=psanaliz&Number=1941767561&page=6&view=collapsed&sb=5&part=
Отговора на приятеля ми
За дзен притчата - студента върви по духовна пътека. За да вземе правилното решение неговите 5 сетива няма да му помогнат. След като вижда пръчката той вярва , че тя наистина съществува , но в който и да е случай той ще бъде ударен. Това е като дилемата на шизофреника , защото шизофреника вярва , че каквото чува и вижда е реално , но знае , че няма да се окаже прав за това, така че да чуваш е реално колкото и да не чуваш или виждаш. По отношение на това шизофреника е по-просветен от не-шизофреника. Той знае че има неща , които са дефинирани като "реални" въз основа на мнението на хората , които не виждат и чуват нищо , докато мнозинството от хората , които не са на духовната пътека не могат да направят разлика между реалното и нереалното. Според мен шизофреника ще вземе пръчката от ръката на дзен учителя. Шизофреника според мен е по-просветен и само тези на пътеката към просветлението ще могат да вземат пръчката от ръцете на учителя , останалите няма да знаят какво да правят.
Пръчката не е обекта причиняващ болка , тя е метафора за болката , която мозъка предизвиква , той ще реши колоко болка ще предизвика. Дори и да бъде ударен шизофреника да бъде ударен , той няма да почуства болката. В края на краищата мозъка е корена на нашите усещания и емоции. Нашите усещания(физически) са само част от усещанията ни (напр. емоционални). По висшата съзнателност се опитва да преподаде учителя нещо , което шизофреника знае. Шизофреника никога няма да се вземе грешното решение докато е наясно с болеста си , тъй като знае знае че умът може да лъже(deceives) , но върховнта съзнателност (супер егото напр. ако не с лъжа) , която е преди всички съзнателности и е причината за универсалната хармониял. Баланса във вселената се запазва докато който и да е шизофреник или нормален човек може да го види.
Моето мнение , което още не съм свързал с шизофренията(щото не съм мислил по въпроса)
Пръчката е реалността ако ученика я признае отрече или не вземе отношение , а просто продължи да живее ще бъде засегнат(разстроен) по-някакъв начин от реалноста. Като взема пръчката той става реалността не я приема отрича и т.н. той става едно с реалността т.е той е реалноста. В случаите , когато не взема пръчката реалноста е нещо външно , което му се случва , когато я взема той е нещото , което се случва.
Ако може да споделите вашите мнения относно притчата и тълкуванията им
|
Дзен притча-шизофреногенната комуникация (интерпре
