Има моменти, когато можеш да се освободиш от излишния товар - съобразяване с фактора време и това да се получи без да предприемаш каквото и да е... бездействайки да гледаш връхлитащия те влак.
И тук има ритъм - трака-трака, трака-трак... подвластен на времето, но неподвластен на твоята апатия срещу случващото се.
Времето не спира с изтичането му за мен/теб... На кой му пука?... Естествен ход... Спирачките са излишни...

Ако не можеш да убедиш някого - объркай го... и опитай пак.