Здрасти,
Вярно това, което си описал, не е най- добрият модел, но:
1. Ако за този 1% от времето ти си толкова продуктивен, колкото останалите за 100% от своето време, то ти си просто изключително ефективен и необходимо ли е в такъв случай да изпитваш чувство за вина (което вероятно е повлияно от представите на другите за начина, по който да си оползотворяваш времето). Знаеш ли принципа на Парето: 20% усилия, 80% резултат.
2. Важно е да вършиш неща, които са ти приятни, а ако не са - направи ги приятни. Приеми го като предизвикателство към самия себе си. Видно е, че специалността, която си си избрал е плодотворна от тази гледна точка.
"Ако нямаш това, което искаш, поискай това, което имаш" - Сенека.
3. Превърни дефекта в ефект. Вместо да се тюхкаш, че разчиташ на външна мотивация (конско от шеф или майка), приеми го като факт и го използвай в своя полза.
4. "От работата която върша да не зависи нищо за бъдещето ми"
Тогава постарай се да не се обвързваш с резултата от работата. Приеми гледната точка на страничен наблюдател. Страничният наблюдател обикновено не е емоционално обвързан с даден проблем и може да вижда по- добре в перспектива.
И най- вече - дай си сметка, този дискомфорт, който изпитваш, дали произлиза от самия теб или от представите и очакванията на околните за нещата. Ако си наистина гениален, както сам се оценяваш, защо искаш да се напъхаш в рамките на средностатистическата единица? От друга страна, разбира се, не бива да изключвам момента, че все пак е необходима достатъчна степен на адекватност спрямо изискванията на социалната среда - все пак общуваме със себеподобни. Но затова е необходим някакъв баланс. Отново предизвикателство!
Успехи в преодоляването на дискомфорта!