От възможността синът ми да опита наркотици. Това ме влудява. Едва на 6 е, кой знае, каква държава ще сме след 10 години! Страховете ми са предимно свързани с него. От насилието всеки го е страх, разбира се. Под каквато и да е форма. Само от домашното насилие ВЕЧЕ не ме е страх, с това се справих.
Страх ме е, че няма да успея да вдъхна самочувствие на детето си.
Страх ме е, че няма да успея навреме да разбера, с какво искам да се занимавам (вече ми е късно! на 27...)
Страх ме е, да не се окаже вярно онова за птичето, дето кацало на рамото ти само веднъж....

"I really think that we could make it good...."