|
Здравейте,
Не знам дали мястото на темата е тук, но имам проблем с мъжа ми и не зная какво да правя...
Накратко за нас... Заедно сме от 4.5 години, не сме женени, но в момента очакваме бебче и живеем заедно от няколко месеца.
Не знам откъде да започна... Може би направо с проблема... Той играе комар.  Всъщност от това идват всичките проблеми, тъй като аз не мога да понеса мисълта, че той ще изхарчва например парите на бебето ни за храна и памперси... Колкото и да твърдеше преди време, че едно дете ще промени всичко, защото той не е малоумен да играе при положение, че има дете, за което да се грижи. Въпреки това откакто съм бременна, макар и да твърдеше, че не е играл, се оказа че не е така...
Голям проблем е и факта, че много често се случва да взима назаем пари, за да играе и след това трябва да ги връща, а няма откъде и в много случаи аз съм му давала. Дори единият заем беше взел от лихвар и в продължение на година и нещо плащаше лихви (пивече от една минимална заплата) всеки месец. Което съответно водеше до нови и нови посещения във въпросните хазартни заведения, защото пари нямаше откъде да изкара, освен пак оттам, за да връща заеми и да плаща лихви Но това предполагам е съвсем нормално при такива хора.
От два месеца си намери работа, взехме заем от банка, за да може да си върне заемите към лихварите и разни познати, като той трябва да го изплаща всеки месец. Заемът обаче взех аз, тъй като той не може да се класира, ако няма поне 6 месеца в последната фирма. Колкото и да вярвах, че откакто очакваме дете, нещата са се променили, оказва се, че не е така. Преди няколко дни му дадох една немалка сума пари, за да плати наема си (има малка работилница) за последните 6 месеца. Естествено, тези пари заминаха в гърлото на звяра още на следващия ден Той си призна, но какво от това. Междувременно беше взел и пари от колега, с които да отиде и да играе отново, за да "върне" загубеното... Което естествено не става никога, а парите отново изчезват. И така кръгът се затваря. Дори не беше отишъл единият ден на работа, защото нямал пари да върне на колегата си. За малко да го изгонят, но май се размина. Дължи пари дори на шефа ми, който е много свестен човек и си представяте как се чувствам всеки ден на работното си място.
Ами то тези истории нямат край и аз не искам да продължавам да ви занимавам с баналности... Просто исках да опиша една от обичайните ситуации.
Проблемът ми е, че въпреки всичко все още съм с него и това ме тормози постоянно. Миналото лято бях решила да се разделим, защото вече не можех да понасям всички тези истории и поредната "изненада". Мислела съм си за раздяла много пъти, тъй като аз категорично не бих могла да се примиря с този порок. Но откакто сме заедно аз се отдалечих от моите приятели и моята среда, затворих се в неговия тесен кръг от познати и приятели и роднини, спрях да излизам сама без него... Не казвам, че той ме е накарал да направя така, просто аз съм такъв човек - изцяло се отдавам на човека, с който съм и по този начин загубвам понякога собствената си идентичност, средата си, приятелите си... Това отдалечаване беше и причината аз да не смея да се разделя с него, да взема такова толкова трудно решение... Казвах си, ами добре, ще се разделим, но какво ще правя аз? Тепърва да тръгна да създавам нова връзка, да се напасвам към нечия среда... А и къде ли ще намеря някой, след като всичките ми контакти се бяха установили около него... А и все пак наближавам 30 години... Тази перспектива за самота и липса на контакти ме ужасяваше и пречеше да взема трезво решение и да сложа край на връзката ни. Дори си купихме кола заедно, още един знак на нашата "обвързаност". В същото време той не говореше нито за брак, нито за семейство или деца. Аз обаче исках дете, толкова много го исках, че един ден му заявих, че няма да правя секс с него повече, освен ако не е с цел да си направим дете... Учудващо, но той не се възпротиви. И спряхме предпазните мерки... Въпреки всичко аз го обичах и вярвах, че едно дете ще промени нещата. Освен това, като изключим този ужасен порок, той е много свестно момче, мил и добър, винаги готов да помогне, незлоблив, коректен, много търпелив (особено към моят тежък характер)...
В един момент, обаче, миналото лято, аз вече не издържах и взех категорично решение да го напусна. Не можех да продължавам така, за мен това беше огромно психическо натоварване. Колкото и да имах чувства към него, това трябваше да спре и аз да се измъкна навреме.
Междувременно обаче ни откраднаха колата. Тъй като беше записана на негово име, аз исках да съм сигурна, че след като получим застраховката, парите от нея няма да отидат отново в казиното, ето защо реших да поизчакам малко, за да можем да си вземем парите и аз да си получа моят дял и след това всеки по живо по здраво...
Да, ама не. Месец, след като взех това решение, тестът за бременност се оказа положителен. Аз плаках много, страдах ужасно, защото това толкова желано бебе се появи в момент, когато аз най-накрая се бях оттърсила от страха от самотата и бях решила да се разделим. И се изправих отново пред следващата ужасна дилема - дали е по-добре това дете да има баща, който е комарджия, или е по-добре да расте без баща, но и без страха от постоянните изненади (най-вече финансови). Как ще се отрази едното и как другото положение на едно дете? Господи, можеш ли да направиш такъв избор? Как можеш да лишиш едно дете от баща, след като най-естественото състояние е то да има двама родители? Но и как можеш да подложиш едно дете на стреса (дори и само косвен донякъде) да живее с баща-комарджия и да е постоянно под влиянието на този порок и последствията от него?
Реших да дам шанс на бъдещия татко, на нас, на бебето... Той има племенник, който толкова много обича и с който така сладко си играе. Племенникът му е луд по него... Мислех си, че не може един човек, който толкова обича децата, да не се промени от факта, че сам очаква дете. Казах му също така, обаче, че ако разбера, че е играл дори веднъж след като забременях, това е краят и няма да види никога детето си.
И ето - този момент, от който толкова много се страхувах, дойде. През седемте месеца, откакто съм бременна, живея със страха от идването на този момент. Всяко най-малко закъснение след работа, всеки в повече изхарчен от него лев, всяко падане на батерията на мобилния му е било като кошмар за мен... Да не би той отново да е там, да е ходил там... След като започна работа и взехме кредита, се успокоих малко и си мислех - ето сега ще върне всички пари, поне ще се успокои, че не дължи пари никъде и нещата малко по малко ще се уталожат и ще влязат в релси. Уви, оказа се, че това е невъзможно. Не само, защото явно това е болестно състояние, но и той през цялото време ме е лъгал за това каква е точно сумата, която дължи. И изведнъж се оказва, че той всъщност дължи двойно на това, което аз знам...
И куп лъжи отново излизат на бял свят... И аз отново съм най-голямата глупачка на света, а времето назад е безвъзвратно загубено.. И аз отново съм изправена пред най-трудния избор, който е трябвало да направя в живота си... И ако преди няколко месеца, когато все още не бях бременна, ме беше страх от самотата и от това, че ще мине доста време, за да се съвзема, да си стъпя отново на краката (чисто психически), да си създам нова среда, да се огледам наоколо и да намеря някоя сродна душа... то сега нещата са толкова различни, че изобщо не може да става дума за сравнение. Сега взимам решение не само за себе си, но и за едно още неродено бебче, което не е виновно за нищо, но ще носи последствията от неговите и моите постъпки, от моите решения... А и ако сега прекратя връзката ни, за мен също е вече коренно различно положението - още не съм родила бебето си, а оставам самотна майка, ще трябва сама да се боря с живота и отглеждането на нашето бебе, ще трябва да минат години може би преди да мога да създам нова връзка, а и всичко вече е толкова по-сложно....
Съжалявам, че този постинг стана толкова дълъг и безкраен.
Ако не съм ви изнервила и сте успели да стигнете до края на тези редове, моля ви споделете вашето мнение. Знам, че аз съм единствено отговорна за решенията си, както и че аз най-добре мога да преценя кое е правилното решение. Но имам нужда от помощ и съвет, от подкрепа и мнение какво мога да направя... А че решението ще трябва да го взема аз, ми е пределно ясно. Само дето е тоооолкова труууудно.
|
За хазарта (комара) и семейството
