|
От какво се страхува? От какво бяга? Или пък е завършен егоист? От години се опитвам да се доближа до него (не само като романтичен интерес, но най-вече като разбиране), но е много трудно. Винаги е студен, резервиран и саркастичен, освен в няколко случая, когато мислеше, че ме губи. Особено силно губи контрол, когато ревнува - което ме кара да мисля, че има някакви чувства, някакъв динамичен вътрешен живот, от който самият той изпитва панически страх. Или пък просто е един от онези първични мъже, тип "мачо"?
Ето най-напред един наш разговор, който е показателен за цялостното му поведение:
Той: - Какво правиш тази вечер?
Аз: - Мисля си за теб.
- И какво точно си мислиш?
- С удоволствие бих ти казала, но тъй като си неемоционален, по-скоро бих те пощадила.
- Проявяваш много добро разбиране.
................
(Пак той): - Тук ли си? Защо млъкна?
- Нещата, които говориш, са доста обезкуражаващи.
- Досега би трябвало да си свикнала! Всичко е наред!
- Разбира се, теб те интересува всичко да е наред с теб самия. Удивително!
- Напротив - инстинктивно, никой мъж не би направил за теб повече, отколкото би направил за себе си.
- Това са пълни глупости, които дори не мислиш. Защо непрекъснато се себеотричаш; какъв е проблемът?
- Защото обичам да те ядосвам, тогава си секси.
- Никак не е смешно.
- Да, най-добре да спра преди да се разплачеш.
- Ни най-малко. Опитвам се да анализирам. Ти осакатяваш сексуалното преживяване, като го редуцираш до чисто физическата му част. Чувствам се, сякаш ми е забранено да изразявам емоции.
- Добре си дошла да изразяваш всички емоции, които искаш; просто не очаквай същото и от мен.
- Защо? Обясни.
- Просто не се разкривам като теб, и никога няма да го сторя, това е всичко. Не бих бил аз.
- Не ти вярвам, тъй като всички хора имат сходна природа, всички търсят топлина. Ти смяташ, че можеш да изискваш топлина, но не и да даваш. Ти използваш хората.
- Добре, щом се чувстваш така, не се срещай с мен, и няма да се чувстваш използвана. Много е просто.
- Не е, понеже имам чувства към теб. Искам да те видя. Имах нужда да обсъдим тези неща. Да не би в мен да е проблемът, с мен да не можеш да се разкриеш?
- Не ме слушаш. Не съм изразявал, и никога няма да изразя чувствата си по начина, по който ти искаш. НЕ СЪМ ТАКЪВ!
- Просто не разбирам как някой може да биде такъв егоист. За мен е естествено първо да мисля за другите.
- И аз мисля за тях, но за да го направя, първо трябва да съм щастлив.
- Но не можеш да бъдеш истински щастлив, ако не даваш.
- Давам по начина, който ме прави щастлив!
- Значи, в крайна сметка те интересува собственото ти щастие.
- Човешкият инстинкт е такъв, собственото ти щастие да те интересува.
- Добре...съжалявам, че те обезпокоих с този разговор.
- Няма проблем, очаквам го от теб.
- Опитвам се да те разбера.
- Но не си ли разбрала, че е почти невъзможно?
- ...Необходимо е, след като правим секс. Сексът е най-дълбоката близост, да споделиш себе си с някого...искам да се доближа до познанието за човека, с когото споделям себе си.
- Значи пак се връщаме на въпроса - ако не получаваш от мен чувствата, които искаш, защо да се виждаме?
- Не очаквам да ми дадеш нещо определено; стремя се просто да те разбера.
- Няма да успееш.
- Май вече започвам.
- Така си мислиш.
- И защо настояваш да си толкова потаен? Сякаш се страхуваш, че някой може да те опознае. Както ти казах, аз няма да настоявам.
- Добре тогава, да сменим темата.
- Добре.
- Хубаво...значи няма да ти се обаждам, щом пристигна.
- И защо?
- Просто се шегувам.
- Аз пък - не. Като нищо би ме изритал, пред перспективата да ми позволиш да те опозная.
- Много си забавна.
- Шегата настрана. Би следвало и ти, и аз да се чувстваме свободни един с друг.
- Аз съм свободен.
- О, без съмнение. Въпросът е, мога ли и аз да бъда свободна с теб?
- Разбира се.
- Да, но не би ми се искало да мисля, че те заплашвам.
- Не ме заплашваш.
- И все пак съжалявам, че наруших личното ти пространство.
- Не си, понеже не те допуснах.
- Радвам се.
- Добре, секси, ще се чуем по-късно.
- Лека нощ.
А ето и едно съвършено не-показателно писмо, което ми написа, когато веднъж умишлено предизвиках ревността му:
"Не знам какво си целяла със споделянето на личните си разговори с този мъж с мен, но нека те уверя, че не беше никак приятно. Надявам се да можеш да кажеш нещо, което да ме накара да разбера. Бях малко наранен и в същото време ядосан. Ако това си целяла - постигна го. Искам само да знаеш, че има някои неща, след които каквото и да кажеш или направиш, не могат да бъдат поправени. Надявам се, че в случая не е така. Всичко това наистина ме разстрои. И това ти го казва човек, който знаеш, че мрази да показва чувствата си. Моля те, кажи нещо!"
Мерси за помощта!!!
Это я, почтальон Печкин. Принес журнал “Мурзилка”.
|
Би ли ми помогнал някой да разбера този мъж?
