|
Аз не мога да посоча конкретна причина за разчовъркването на лицето и буквалното свличане на кожата от непрекъснатото й обстрелване с всевъзможни (знайни и незнайни) мехлеми. Кожата ми е тънка и прозирна като оризова хартия. Вижда се нежно- синята паяжина от множество малки венички, всеки миниатюрен дефект изпъква така, все едно го гледам през увеличителни стъкла. Всяка невзрачна и свенлива пъпчица (около месечния цикъл напъпват гадините недни!) ми заприличваше на разцъфнал гербер, всяко незначително одраскване- на автомагистрала. Нося ясното съзнание, че съм хубава, с чиста и свежа кожа, красива коса, грацилна... и мисля, че започнах да се чопля точно заради това. От меркантилност, дори самовлюбеност. Погледнато отстрани може би звучи абсурдно, слабоумно и излишно, но... Бях убедена, че всеки ще забележи новоизлюпилото се чудовище върху лицето ми и ще се разхвърчи напосоки, отвратен и погнусен от присъствието ми. Залоствах се в къщи и прекарвах часове пред огледалото в концентрирано, умишлено, отговорно и напълно съзнателно чоплене на една единствена мижава пъпчица, която благодарение на обстойните ми грижи, се превръщаше в гигантска пропаст, разпростираща се върху цялата ми буза. Лееха се кървища, подкожна мъзга, кожата ми се свличаше само с поглед, раните зееха със седмици, защото в желанието си да ускоря процеса на зарастване, ги мажех с безброй прахоляци, кремове, спиртове, лосиони, пенообразни препарати... Появяваха се оттоци, кожата ме сърбеше. След това "мястото на произшествието" се пигментираше. Замазвах го с коректор (по възможност- 3 пръста), порите се запушват, излюпва се цял рояк малки пъпчици и ритуалът се повтаря. Стига се до неконтролируема и трескава маниакалност. Неистово желание да се разчопля, да се намажа с поредното "вълшебно" биле и да чакам да зарастне. Успокоявах се само тогава, когато вече нямаше накъде да дълбая и какво повече да разравям по лицето си. И така до следващото пъпконашествие. Бродих от кабинет на кабинет, предписваха ми все различни препарати, успокояваха ме с това, че просто периода бил такъв- хормоните ми се разджърквали като в тото сфера, но все пак няма да е зле, ако престана да се чопля... А аз нервозно отричах да съм си пипала лицето, роних крокодилски сълзи и гледах с недоумение- как е възможно да ме обвиняват в подобен идиотизъм?! Аз?! Да си причинявам всичко това?! Абсурд!!!
|