Фей,
ми аз си мисля, че психиатричните диагнозите не са от помощ... езика им е муден, обобщителен, говорят за страдащия не като за жив човек със специфична история и житейска среда, а някаква си био колекция от симптоми...Ако търсиш обяснения за себе си я тях трябва да се 'превърнеш' в патологичен предмет подозиран от себе си и други в сума си гадории... и да се отделиш от положителни неща, (като творчество напр. при което вместо да се разглеждаш като патологичен случай, се виждаш като господар на живота си, на живот дето твориш...)

..ти колко хубаво, поетично, говореше за собстевените си изживявания от началото на постига си... затова го зачетох. Видя ми се 'язък', че изостави този стил и почна с д-ъ-л-ъ-г превод на... 'умрял' текст....