Много добре съзнавам колко си прав/а. Но за положението имах предвид, че обективните неща няма да се променят, т.е. няма да си сменя университета, учението, работата, ангажираността и така няма да си увелича свободното време. Това е донякъде и въпрос на лично мой избор, но такива са ми приоритетите - засега образованието е номер 1.
И за нагласата е така, но наистина не виждам как бих могла да я променя, просто виждайки всеки ден измъчените физиономии на състудентите си никак не ми помага да гледам позитивно и да се надявам.

За липсата, която запълва яденето - общо казано липсата на положителни емоции и усещания ще да е. При дадените обстоятелства не виждам как ще запълня липсата. А не може ли да се направи нещо "повърхностно", т.е. без да се изкоренява проблема с липсата да престана да ям? Има ли начин да се излъжа?

За психолозите - тук само слушат, карат те да говориш и толкова, дори съвети не дават. А аз имам нужда от нещо по-практично, някакво лекарство пък било то и не под формата на хапчета...