Хриси, вероятно разбираш, че не всички хора, дълдисващи из пубертета или пък такива с кожни проблеми, страдат от "патомимия". В повечето случаи разчоплянето на лицето е съзнателно и контролируемо- изчистваш го преди лягане с лосион, нанасяш поредния "пъпкотрепач" и за 2-3 дена бедствието отминава.
Всеки има естествения стремеж да изглежда и да се чувства добре. Акнето си е противна и непрекъснато рояща се напаст, но по принцип "борбата с вредителите" не води до болестно състояние. Трудно е да се поставят диагнози, деликатно е. Не можеш да дамгосаш с лека ръка всеки по- суетен или пък по- склещен пубер, който си човърка лицето (е, може и да е зрял човек), за психично болен. Затова е най- добре /според мен, не искам да звуча наставнически/ да се консултираш с дерматолог (като начало). Доколкото знам, акнето се среща в няколко форми. Ще те прегледа, ще ти даде напътствия, ще прецени кое е най- доброто чудотворно мазило за твоята кожа, може да се прибегне и до хомеопатични средства...
Фон дьо тен-а трябва да го метнеш през прозореца веднагически! Повечето от кожните дефекти се пръкват "благодарение" на него, независимо от омайните му свойства и качества! Аз също трудно (само да знаеше колко мъчително беше) взех решението да престана да се цапотя с него. Въобразявах си, че умело скрива всички кратери и ями, но в действителност физиономията ми изглеждаше като ронеща се мазилка или мумифициран птеродактил. Вместо него се мажех сутрин и вечер с Imex. Лекарствен продукт (унгвент) против акне, който при нанасянето си покрива кожата с тънък цветен филтър, прикриващ дефектите. Но не си го купувай по свое усмотрение, може да стане още по- зле. Дано да попаднеш на добър и съвестен специалист, който ще се отнесе с разбиране и няма да претупа проблема.
Стискам ти палци и пожелавам настроение. :-)

P.S. Надявам се в този клуб да се намерят психолози, които да дадат повече и точна информация, аз може би само подвеждам.