:)))) Аз понеже съм възмутителен темерут, продължавах да се цапотя с всякакви "чудодейни" помади, "лечебни" мазила и други фантастични клепаници цели 2 години. Лудите с лопата да ги ринеш. Напълно осъзнавам и възприемам така наречената патомимия, която така безцеремонно ми се е загнездила, но не мога да се справя. Иначе лицето ми е чисто, не страдам от "бобонна чума" (акне), сама си причинявам раните, оттоците, пигментациите и другите страховитости по лицето. Първо натоварих с камиони тоновете закупена маскировъчна козметика и се отървах от нея. След това изхвърлих огледалата... Опитах се да си втълпя, че трябва да изтърпя известно време без да си забулвам физиономията с няколко слоя фон дьо тен и да не превръщам в бездънна яма всичко, което ми заприлича на вражеска пъпка или небрежна точица, за да може кожата ми да диша и да се изчисти от самосебе си, но не успях. Лятото си смених работата (наложи ми се да изляза сред хората), влюбих се, промених мебелировката в къщи и от няколко месеца мога да се похваля, че не съм си докосвала лицето (е, само малко). :-) Мажех се само със слънцезащитен крем, за да не се засилят пигменациите и тенът да е равномерен. Сега се чувствам по- добре, преди се барикадирах в панелната душегубка и нямах желание да излизам, беше ме срам дори да притичам до магазина. Задължително трябва да се консултираш с психолог, ако смяташ, че при теб произтичат същите симптоми. Все пак заболяването е психо- соматично. Прекрасно е, че си готова да премажеш проблема и да му видиш порядъчно сметката, така лечението ще се проведе по- лесно и успешно. Наистина ти желая успех. Тъй като проблемът (според мен) е по- скоро на психична основа, ще трябва време и продължително упорство. Или радикална промяна на работа, обстановка, обкръжение, но ти каза, че блатото няма да се размъти скоро... :-(