Здравей, здравей, :-)

Не знам дали ще мога да ти бъда полезна в качеството си на лаик, да дам подходящ съвет и напътствия, да те успокоя (може би точно обратното), но бих могла да предоставя информация.
Имах (вероятно) същия проблем като теб /точка 1./.

След дългогодишно, старателно, системно и съзнателно образуване на страховити кратери по лицето се престраших да посетя специалист- дерматолог, за да се консултирам с него. Още в чакалнята (аз- без самочувствие, прикривайки лицето си зад водопад от къдрици, увесила нос, мънкайки под сурдинка, с наплашен поглед и неистов срам от собственото си малодушие и автоагресия) ми беше поставена категоричната диагноза "Патомимия"! Нарича се още "Синдром на Мюнхаузен".

* Характеризира се с извънредно драматични, неправдоподобни оплаквания за наличието на мнимо соматично заболяване (кожно, неврологично, кардиологично и др.) и склонност към самоповреждане, за да се инсценират симптомите на въпросното заболяване.
* Преднамерени или рефлексни увреждания на кожата, които възникват в резултат на повторно разчесване от самите пациенти.
* Най- разпространената форма на патомимия се явяват така наречените невротични екскориации (травматизиране, протриване, възпаляване, разчесване, дори разкъсване на кожата, проявяващо се на нервна почва).
* Невротичните екскориации са по- често срещани при жените (52–92%). Пик на заболяването се наблюдава при момичетата около 20 годишна възраст. Средната продължителност на разстройството е 10- 12 години.
* Болните от патомимия често се оплакват, че са обсипани с упорито акне, което веднага трябва да се елиминира- затова не могат да контролират разчесванията и прилагат автоагресия. А обективната диагноза на дерматолога отчита незначителни (изначални) кожни проблеми, банални дефекти или тяхното отсъствие въобще.
* Някои жени в напреднал стадий разраняват лицето си не само с нокти, но и с твърди предмети (пенсети, ножици, отверки, ножове). Временно облекчение се наблюдава едва след нанесеното самоповреждане, когато кожната повърхност е силно разчесана и раздрана.
* Друг признак за наличието на психо- соматично разстройство е частичното или пълно отричане на пациентките, че сами причиняват тези болезнени (или не чак толкова) рани по лицето си, което контрастира с автоагресивното им поведение. Въпреки очевидните белези и рани(чки) някои пациентки всячески демонстрират убеждението си и настояват, че кожните увреждания са свързани с тежки дерматологични патологии. Тоест, нарушено е чувството за реалност.
* Неспособността за самоконтрол и невъзможността да се поставят вътрешни бариери, за да се преустановят тези наранявания и екскориации, води до предприемането на алтернативни методи за справяне с мнимото заболяване и проблем. Прибягва се до използването на обилни количества грим, които да замаскират белезите, нанасят се върху кожата множество козметични продукти, които допълнително я раздразват и замърсяват. Други пациентки се самоизолират от обществото, стесняват контактите, отбягват публични мероприятия и общуването с околните, тъй като неприветливите дерматологични дефекти ги потискат и насаждат усещането за уродлив, отблъскващ външен вид.
* Понякога се стига до там, че някои болни са категорични, че под кожата им пълзят хлебарки (или други гадини), и това е субективната им мотивировка за многобройните и чести наранявания.

Притеснявам се, че така ще те смутя още повече вместо да помогна. :-( Не мога да поставям диагнози, просто направих аналогия с написаното от теб. Не е задължително при теб заболяването (ако изобщо става въпрос за патомимия) да е проявено по такъв зловещ и ужасяващ начин, както е описано по- горе. Хубаво е, че си взела решението да потърсиш специализирана помощ. Вероятно ако проявиш системност, ще успееш да преодолееш и да се пребориш с тези навици, да се установи първопричината и да се работи в посока към изкореняването им, за да се чувстваш по- комфортно и спокойно.

Искрено желая успех. :-)

P.S.- Тук можеш да прочетеш по- подробна информация, но е на руски:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите