Хахахаха - протеин в супата. Оооох, ще се пръсна!!! :-D Имаше такъв роман на П.Г. Удхаус: "Стрихнин в супата". А аз даже вчера си купих цяло кило цианкалий... уж е за отпушване на мивки... (Млъквам! Виж ме какъв съм кретен!)
Уча все още, 12-ти клас, но паралелно работя на смени в една видеотека(добре, че ме търпят, отнасят се с разбиране и ми имат доверие). Няма как иначе. Пенсията на Йода е около 100лв., аз получавам някакви символични помощи, стипендия от училище, подаяния от знайни и незнайни роднини, заплатата... така че се справям някак финансово.
Не знам при теб как е(неслучайно попитах), но "джедаят" не може да стои и секунда сам- все е неспокоен, ненахранен, на*к**, блъска с юмрук по вратата и пищи за помощ. Винаги е спретната за работа, с чанта и чадър... друг път бебето й било тежко болно, щяла да се жени в анабаптистката църква, майка й не знаела как да си сготви пиле с ориз... И в желанието си да се отскубне от апартамента- каторга, прави опити да стопи ключалката с кибритена клечка. После балатума лумва, пожарни, целият блок квичи и се сипят ругатни... Просто няма как да я оставя без надзор. :( И не е съвсем като малко дете, понеже те веднъж като се опарят, повече не посягат към горещия котлон. С детето се отнасяш като към разумно същество и очакваш, че след няколко забележки в крайна сметка ще разбере. Докато бабата е абсолютно изолирана от всякаква действителност, пакетирала се е в измишльотините си(защото в повечето случаи това са си пълни врели- некипели, които нямат нищо общо с отминалите й спомени), каканиже несвързани и разфасовни глупости по цял ден и когато ми зададе въпрос, изобщо не слуша какво й отговарям. Все едно сетивата й са тапицирани с коркови тапи и 5 пръста стиропорено уплътнение.
Какви километрични и магистрални постове си пишем само! :)) Някой още да не е изпокапал от набъбнала досада?
Ники, благодаря. :)))

P.S.- Доколкото съм чувала от други патиланци(поздрави на "патила":), преди да починат, болните отказвт да се хранят, да си пият лекарствата, да общуват, жизнеността им намалява и в продължение на(около) две седмици в къщата цари покой. "Клепкоух зайко" описа нещо подобно.