Аз не те съветвам да влизаш в другите клубове, някой друг е бил :). Мисля, че мястото на темата ти е точно тук и не случайно ти зададох последния въпрос :). Свързвам го с "Анимата" и "Анимуса", които присъстват у всички нас, но морални и религиозни норми, възпитание, предрасъдъци, са ни научили да подтискаме проявите им. И на мен ми се е случвало да изпитвам влечение към собствения си пол, да обичам така, че да изпитам онова желание за сливане на душите, което е възможно единствено при секса. И говоря за секса не само като физически акт, а като владеене на въображението, като сливане с нещо много по-голямо от нас. Невъзможността да го споделя или осъществя не ми е носело напрежение или неудовлетворение, а само лека тъга, че не мога да покажа границите(ако е имало такива ;)))) на истинските си чувства :). Мисля, че не трябва да се притесняваш. Просто трябва да се приемеш такъв какъвто си. Друг е въпроса ако това ти влечение доминира над другото. Тогава решението за това как ще живееш можеш да вземеш само ти :).

"Само този, който носи хаос в душата си, може да роди танцуваща звезда" F. Nietzsche