|
Тема |
Re: Не, съвсем нормално реагираш.. [re: Cтaниoл] |
|
Автор |
(нe)нeпoзнaтa (непознат
) |
|
Публикувано | 24.02.03 18:00 |
|
|
Нека започна първо с едно уточнение - аз не съм професионален психолог. Не мога да дам професионален съвет.
Второ - смятам, че е нормално да ти е неприятен личен контакт с хомосексуални хора. Особено когато стане въпрос за възпитание на детето ти - ти не можеш просто така да му кажеш за тази страна на живота, защото чувстваш, че това /хомосексуалността/ е отклонение. Или с други думи ти е трудно да му обясниш наличието на хомосексуални отношения като нещо в реда на нещата, като нещо нормално.
Дали признаваме или не, дали осъзнаваме или не, то на полова основа е базирано човешкото общуване дори тогава, когато е освободено и от най-беглия намек за това. С две думи - и при чисто професионалните взаимоотношения мъжа си остава мъж и жената жена.. дори и когато не мислим за това ние възприемаме човека не безполово, а полово... колегата не е безполово същество, но той е мъж, както и колежката е жена... Разбираш какво искам да кажа. И когато твоето съзнаие възприеме отклонението на хомосексуалността, ти реагираш - противно ти е, дразниш се - това е нормално. Не би било нормално, ако не ти е неприятно. Това, че много хора се опитват да парадират с една псевдомода на възприемането на "нормалното" на хомосексуалното е просто... хайде да не казвам силни думи, а да кажа само, че това е ненормално...
Редактирано от (нe)нeпoзнaтa на 24.02.03 18:09.
|
| |
|
|
|