Здравейте, аз не съм психолог и ще се опитам да дам един отговор от философска гледна точка..
Бунтарството като явление в най общи линии може да се смята като борба със застоя , с традиционализма в мисленето и деиствията.Този устрем към разрушаване на догматизма понягога се превръща в борба против прагматизма и увисва във въздуха без опора, превръща се от градивно явление в разрущително.., в нещо инфантилно..Бунтарството е явление което ражда новото , в него е кълнът на генезиса на новото..За съжаление това явление преминавайки границата на прагматичноста се превръща в разрушителна сила а не съграждаща..Има опасност заедно с мръсната вода да се изхвърли от коритото и детето..
Аз мисля че за това неконтролируемо почти развитие на бунтарския дух в младите сме виновни в голяма степен ние -поколението на родителите.
Така е и мога да се обоснова..Заедно с развитието на демократичните процеси се започна и едно безотговорно разрушаване на ценностната система на личноста и на обществото. На мястото на старият български лозунг "Който се учи той ще сполучи " дойде енин нов " Стреми се към долара , другото ще се оправи " . На фона на мизерието в което живеем всички в настоящия момент този лозунг получи почти магнетично въздействие.
Този лозунг съм го чувал да звучи нееднократно по националния ни ефир.Много жалко! Появяват се и лозунги от родът "Живей за мигът" , има и други такива , да не разводнявам с примери..
Ние мълчим , ние не противодействаме на тези лозунги защото сме осрани, защото нашия социализъм не се състоя , защото нашето производство се срина , защото хладилникът ни е празен , защото....
Бих казал ние престъпно мълчим в соята гузност , мълчим докато се появят плодовете на това престъпно мълчание...докато се случи непоправимото в дискотека Индиго ..Тогава пък вместо да си дадем сметка кой е виновен за това ние хукваме да гоним проектантите , да се ровим в документацията на строежите ...Ние като че ли сме ослепели и невиждаме истинките причини ... а истнските причини са в бездуховноста която сега е покачена на трон.
Ние сме виновните и трябва открито да си го кажем!
На абитурентския си бал дъщеря ми ми каза че на една нейна приятелка родителите и са и купили бална рокля за 500 лева.Тогава аз заявих "Нямам нищо против красивата рокля, у човека всичко трябва да бъде красиво.. главното е обаче не колко струва роклята а колко струва момичето..."
доскоро!

Парите не правят човека щастлив но липсата им го прави нещастен!