не живеят постоянно в двата свята. Моите наблюдения са, че те получават циклично периоди на затъмнение и попадат все по-осезаемо в имагинерния си свят и чудовищните визии ги побъркват. Познавам един, който сам се усещаше, че затъва и си хващаше влака за Раднево. Там като го полекуват - нямам представа как става това - той се връща и пак си живее сред обществото, със съвсем нормални навици и без нищо да му личи. Във всеки случай не съм специалист, за да ти кажа какъв е тъмния свят на шизофреника, но изглежда е свързан с параноични видения, защото въпросният човек правеше по-рано опити за самоубийства.

За двойствеността - това не е болест на ума, а иманентна част от човешката менталност. Фройд я разделяше на съзнателно и безсъзнателно - или това, което ни влече, импулсите и други такива (макар че той свеждаше мотивацията им изцяло до либидото) - това е безсъзнателното или по-скоро един вид "животинското" наследство в човшката природа. Съзнателното е сугестивното, задръжките на тези импулси, влечения и други такива - или очовечаването, силата на съзнанието да кажеш: Не! на първосигналното - или най-общо казано това, което човекът е култивирал в себе си, за да стане човек. Фройд е смятал, че това е един вид трансформация на либидото - твърде плодотворна, която е породила изкуствата, науките, религията - или въобще прогреса. Та това за амбивалентността.
Виждам една хубава жена на улицата, искам да я имам, но не й скачам веднага, както би направило уличното куче с друга кучка. Ами ще си подмина или ще търся начин да й го кажа. Двете начала си противостоят - желанието и контрасугестията, която ме задържа в условностите на цивилизацията.

Май стана дълго.