Хайде да не се обиждаме на знаци... скорпионът се управлява от две действени планети- Марс и Плутон (управители на осми дом- нали така се казва?), което само по себе си се носи тежко- 2 огнени планети във вода...
Плутон, бидейки свързан със смъртта, способства за трансформациите, за отмирането на отживели фрагменти от психиката, а именно тези, с които се отъждествяваме, но които в крайна сметка се оказват не наши.
Смъртта и в буквален, и в най-широк смисъл има функцията на освобождение и осъзнаване на истинските ценности. Когато човек усети смъртта, едва тогава започва да живее сериозно, излизайки от механичния стереотип на обичайния си бит. Т.е. започва да живее истински, когато помни за своята смърт и се осъзнава като едно крайно по отношение на този си вид същество. Това е странната игра, която смъртта си играе с нас. Спомни си само общоизвестния факт, че много велики личности са били “оценени”, т.е. въздействали са сериозно върху социума едва след своята физическа смърт- човекът се превръща в мит с разграничаването на творческия принцип от проблемите и суетата на физическото си съществуване. Но това е по принцип друга тема- социума по правило се занимава изключително активно с възпроизвеждането на собствената си глупост- обществото отчуждава индивида от себе си, за да не загуби властта си над него....

Осми дом символизира ценностите на колективното безсъзнателно, т.е. най-важното, най-дълбокото и съкровено, към което въобще може да се стреми човек. И в същото време го свързват със смъртта. Връзката е, че човек не може да достигне до това колективно безсъзнателно, ако настоява за съхранението на своята отделеност като индивид. Цената е в смъртта на последната. В крайна сметка човек придобива сила, съответстваща на степента на умиране на личното начало. Не е възможно човек да притежава реална сила, докато не се разграничи от дребнавостта и себелюбието си, докато не придобие самоотверженост. Силата се дава не за лична употреба, а за да бъде прилагана и развивана заради самата нея. Така осми дом е истинската сила, реалната енергия, знание и светлина. Необходимо е усилие, за да се преодолеят Его-бариерите, да се преодолее ограниченото разбиране за самия себе си. Защото Посвещението не е награда, а озарение в смъртна агония.
На човек винаги му се взема само това, от което той вече не се нуждае, макар винаги да ни се струва, че това съвсем не е така. Просто човек забравя ценността на свободата в името на удобството. При съзряването на обстоятелствата ние най-често се плъзгаме по повърхността на събитията без да вникваме в дълбокия смисъл на индикациите: подтиснатите емоции, раздразнението, болезнените преживявания. И тогава тази липса на вътрешно саморазкритие се материализира в събития, които няма как да не ни извадят очите. Другия израз за това е проработка на кармичните възли. Ситуацията не се изчиства, докато не проумеем нужното, докато не изживеем съответната смърт, което подразбира осъзнатост.
И още нещо- истинската смърт не можем да “събудим” или предизвикаме. Тя сама идва, в своето време. От нас единственото е- да можем да чакаме и да можем да посрещаме.