Ако умираш стотици пъти и не умираш, но опитваш... какво всъщност правиш... дали умираш... дали има Смърт=представите ни за Смърт?!!!
Защо когато "всичко свърши" неспособността ни да приемем липсата на адекватност ни подтиква да смятаме, че "не си е заслужавало"? Най-лесният изпит е взетият. Това обаче не значи, че не е скъпо "платен".
Скучната смърт не е Смърт, тя е повторение на етюд от играна пиеса... също както скучният живот не е Живот...
Осъзнатата Смърт е най-великото и проникновено нещо, което бихме могли да изживеем- и не чрез избор, а чрез приемане и любов.