И мен живота ме поглъща, цял, гол, суров и без гарнитура , но когато не мога да съзерцавам в ежедневитео си отделям мислите си в спонени. Закрепям се, към някой минал момент, колкото и кратък да е и го интерпретирам в главата си.
Красотата е там някъде около нас, стига да я забелязваме и да я съхраняваме, винаги можем да се върнем към нея в мислите си и да се насладим на един хубав миг, който ще е в нас когато пожелаем, приморно докато се возим в претъпкания автобус, на връщане от работа, когато сме сами в тълпата.
Влак, връщам се от поредната уморителна командировка, унесен в ритмичното тракане ...тутуф-тутуф ...тутуф-тутуф ...почти съм хипнотизиран, гледан на никаде.
Срещу мен малко момиченце е залепило носле на прозореца, гледа с широко отворени очи.
Мисля си, какво толкова гледа, прашни гари, обрулени от вятъра дървета, сиви изоставени сгради ... това ми е познато, вече съм минавал толкова пъти ...
Но залеза, той винаги е различен и невероятно неповторим, там на хоризонта, където обагрените в пурпур и лила облаци засенчват диска на слънцето...щтрак. Мигове, мигове, които не мога да запомня в детаили като карина, но чувствата , породени от тях, ще са в мен до края на дните ...
|