........продължение на превода.....

JNANA JOGA - Пътя към Бога чрез опознаване.

JNANA JOGA е предназначена за духовните аспиранти, които имат силна наклонност към размишления/разсъждения. Това е пътя към единство с Бога чрез опознаването.
Това опознаване няма нищо общо с конкретната информация. Това е едно интуитивно разграничение, което превръща узнатото в опознато. Размисълът е важен за този вид хора. Тяхните мисли навлизат дълбоко в тяхния живот и го преобразуват.
За този тип съзерцателни хора хиндуизма предлага една поредица от доказателства, които ще убедят човека, че има нещо повече в един човек от това, което той си мисли че е. Ключът към разбирането е способността да направиш разграничение м/у повърхностния “аз”, който запълва нашето съзнание напълно и......Голямото “АЗ” което е скрито от погледа ни.
Когато човек иска да развие тази способност той минава през 3 степени:
а/ Слушане. Като слуша мъдри хора и чете свещенни писания аспиранта се запознава с виждането, че вътрешното същество е Себе си.
б/ Мислене. С продължително интензивно разсъждаване и съзерцание това, което бе представено в точка “а” като една хипотеза....добива живот. Предлагат се много различни посоки на мислене за тази цел. На учениците може да се препоръча да разгледат/анализират своя ежедневен език - на какво се основава и какво носи.
Думата “мой” напр.съдържа винаги едно разграничение между притежателя и това, което се притежава. Когато аз говоря за “моята” книга или “моето” яке аз не искам да кажа, че аз съм тези неща. Но аз също говора за “моето” тяло, “моят” ум, “моята “ личност - нещо, което означава, че в известен смисъл аз се виждам като нещо отделно от тях. От една друга гледна точка науката разказва, че не се намира почти нищо в моето тяло, което да е било там преди 7 год. и мисленето ми и личността ми са се
променили още повече....И все пак по някакъв начин аз оставам същия човек.
Какво е това “нещо” в моята същност, което е оцеляло ? Думата “личност” идва от латинската дума “persona”, която е била първоначално употребявана за маската, която един артист си слага на сцената. Маската показва показва ролята на артиста....но той самия остава скрит зад нея и анонимен. Хиндуистите виждат това като подобен пример за ролите, които нашия постоянен Себе си приема да играе в различни житейски ситуации.
Ако йогата е способен и постоянен тези размисли накрая ще се проявят в едно живо приближаване към постоянния Себе си, който съществува зад преминаващия себе си. И двамата ще стават все по-ясни и разделени, както водата от маслото, които бяха смесени преди като мляко и вода. Тогава човек е готов за третата стъпка по пътя на размисъла, който се състои от
в/ преместване на идентифицирането към вечната част в човека.
Един от ефективните начини да се направи това е да мислиш за номиналния себе си в трето лице. Вместо да мислиш: “Аз пресичам
улицата” да мислиш: “ Мария пресича улицата” и да подсилиш това становище като се опиташ да си представиш една картина на Мария пресичаща улицата.
Тези упражнения дават 2 резултата. Те вкарват един клин между самоидентифицирането с повърностния “аз” и заставят това
идентифициране към едно по-дълбоко ниво....докато накрая човека чрез разсъждения, които са идентични с тези на истинското
Аз става цял и завършен, какъвто винаги е бил в своето най-вътрешно Себе си.
“Ти си То и няма нищо друго освен То, което гледа, чува, мисли или действува.”
/ Упанишадите/

.....следва-а-а-а........

" Open your mind for the Beauty inside "