Понеже физическата болка е нещо времнно и отминаващо, дори когато края и е свързан с летал изход (ако мога да избирам да е бързо и безболезнено), аз ще я прескоча и ще се съсредоточа върху психическата(душевната)болка, която се загнездва дълбоко в съзнанието и може да ни човъра през целия живот, защото дори когато простим не можем да забравим.
Вече писах, че ако чорекът е завършена личност, болката може да го направи по-силен, по-устойчив, когато(ако) я преодолее, но ако характера не e развит напълно, резулта може да е едно парче твърда но крехка стомана с безразборно стърчащи финни иглици, което не можеш да държиш в ръце без да се страхуваш, че ще го счупиш или ще се убодеш.
Психическата болка се причинява от фактори, които си предсавям като търкалящи се срещу човека камъни, по-малките просто не се забелязват, но по големите ако не забележиш те размазват.
Как може да се справи човек с тях ? Има няколко начна :
1. да ги разбиваш с глава, изисква много твърда глава;
2. да ги прескачаш , но не всичко може да се прескочи, иначе отстрани изглежда весело;
3. да ги прехвърляш един по един зад гърба си, трябва да си по-упорит отколкото умен;
4. да ходиш по тях, изисква много опит и добър баланс;
5. да ги заобикаляш, за големите да , но ако заобикаляш и малкие …;
6. да не ти пука и да ходиш все по права линия, пък каквото стане, резултата няма да е красива гледка.
Непукиста използва 6., слабохарактерния 5., балансьора 4., упорития и праволинеен 3. , веселяка изплзва 2., всеки предполагам се е пробвал с 1. но само мазохиста го използва цял живот.
Добре, какъв е правилния подход тогава? Аз мисля, че е очевадно ! Правилния подход е добра комбинация от всичките методи в зависимост от случая, едно равновесие, една хармоня от похвати, която ще ни гарантира оцеляване.
Дребните проблеми и болки са просто прах в краката ни, малките можем да ги прехвърлим зад гърба си (стига да не стоим на едно място) и да ги забравим, средните да осъзнаваме, възприемаме и оценяваме дали можем да ги прескичим, или да балансираме върху тях, пък може да се окаже забавно, а с големите просто да внимаваме и да се стараем да избягваме и заобикаляме за да не ни размажат.
За съжаление не всяка голяма болка и голям проблем можем да избегнем, но трябва да се отърсим от прахта , да изчакале раните ни да зарастнат и да продължим напред, малко по-внимателно, но не и вманиячени и уплачени дали това леко шумолене в храстите не е поредния огромен проблем, който ще ни прегази, този път за последно... понякога това е само лекия повей на вятъра …