Отговарям директно на темата ти , за да не почнат заяждания и пререкания ако отговоря на някой постинг.

Ето как ги виждам нещата аз:
1. Понятието "индивидуализъм" отразява както съзнанието за собствената ти уникалност, така също и фокусиране в/у способността ти да действуваш сам и...накрая.....егоистичното желание да се облагодетелствуваш ТИ самия. /този стадий на еволюцията е описан в темата ми "Реализацията"/
а/ лошата страна на това е прекаленото "раздуване" на егото, което води до "егоцентризъм". Защото истината е, че ние всички сме свързани с една невидима нишка с другите...чрез общото Съзнание на Природата и Планетата и никой не може да функционира сам.
б/ добрата страна е - амбицията да полагаш постоянно усилия, за да си развиваш познанията и уменията и качествата в една или повече области.

Относно работата в "тим".....Моята дефиниция е следната:
Всеки път, когато поне 2-ма души са събрани, за да извършат една дейност в която всеки участвува с някакъв дял - е ТИМ ! Това означава, че са си разпределили участието и...дейността не би била извършена.....ако единия спре да участвува /разбира се ако другия не поеме неговия дял в/у себе си/.
Значи:
Първото и основно условие, за да се съберат хората и действуват заедно е:
Една обща идея, една обща цел. Тази обща цел е "ШЕФА" ! Тя владее и обединява мозъците на всички.
Примери:
Ако в една детска градина има 10 жени, които се грижат за децата и си разпределят всеки ден дейностите - имаме на лице ТИМ. Защото една ще се заеме с чистенето, друга ще приготви продуктите, трета ще ги сготви, четвърта ще ги сервира на децата-сготвени като храна, пета ще ги наблюдава и забавлява, шеста ще ги сложи да спят след обед, седма
ще се грижи за сметките и отчетноста и т.н.
Идеята-Цел е децата да прекарат един добър и здравословен ден!

Ако в една болница постъпи пациент в спешно отделение - всички работят в ТИМ. Една или повече сестри, ще се грижат да спират кръвта, почистват раните, други ще преливат кръв, трети ще донесат устройствата за преливане, други ще правят същевременно изследвания на кръвно и т.н. ит.н. и докторите специализирали в спешна помощ също ще се суетят и всеки ще върши своя дял за спасяване на живота на този човек - в ТИМ. Това е Идеята-целта, която командува всички дейности и
усилията на всички.

Правенето на нова лека кола, колкото и да е компютизирано и машинизирано - също си има ТИМ-ова работа - хора обучени и подготвени - да извършват точно определени дейности в процеса на производството и сглобяването на тези части. Това е ТИМ, който има своя "БОС" или "Шеф." Идеята-целта да се направи една кола.

Когато се съберат екипи от няколко страни, за да пуснат една нова космическа станция....хората се събират и първото и основно нещо, което правят е ДА ИЗБЕРАТ "ИДЕЯТА - ШЕФ" на целия проект. И когато това е
станало....всеки получава своята индивидуална роля в Цялото.
Това е ТИМ. Интернационален ТИМ !

В един тим според моето виждане на нещата - всеки прилага своя индивидуализъм и лични постижения.....но съобразявайки се с общата ЦЕЛ. В повечето случаи своеволия или прекалено много творчество...не са желателни...

Когато това разбиране е на лице, индивидите включени в един проект заедно с други хора в ТИМ, не страдат а напротив ....развиват се постоянно, учат...влизайки в контакт с други индивиди - специализирали в други области....

Каква е ролята на Човека-Шеф?
Той няма нужда дори да е най-гениалния от всички. Той е просто КООРДИНАТОРА, който има за задача да обединява дейността на всички и следи да се спазват приетите стъпки към завършване на проекта. Той
трябва да притежава ВИЗИЯ за цялото, за завършения проект. И да е много комуникативен с всички. Също да е флексибел./гъвкав/

В моя личен живот са краткотрайни периодите, когато съм бил включван в тимова работа с някой началник - защото не ме устройва да работя за нечии недомислени и нескопосани проекти, които от първия ден виждам как могат да се променят и подобрят....но не ми се дава думата....Затова по принцип аз съм този, който почва един проект и го обяснява на участниците и работи най-много за осъществяването му.
Преди няколко години ме поканиха за диригент на един смесен хор - доста нашумял и постоянно концертиращ. Шефовете на хора ми се оплакаха, че имало постоянни раздори м/у хористите и че трябвало да ги усмиря с жестока дисциплина...." Гестапо" ни трябва ...ми казаха. "Гестаповска дисциплина"....И аз се прибрах в къщи с голям проблем пред мене: "- Гестапо -аз?" Как мога да усмиря и командвам местни жители/скандинавско племе "викинги" аз....пришълеца....емигранта....със СИЛА ? И почнахме репетиции....И за 1-2 репетиции ми стана ясно къде е проблема им....Не всички си знаеха партиите и влизаха не навреме и почваха да се карат...защо не звучи. Казвам им: - " От мен се очаква да ви командвам по най-брутален начин. Гестапо. Но аз като размислих... разбрах, че НЕ АЗ А ПРИНЦИПИТЕ В МУЗИКАТА КОМАНДВАТ. Когато са нарушени - не звучи. Аз ги знам по-добре от вас защото съм ги изучил и
с това се занимавам от дете. Когато всички спазват тези принципи, които в основата си са математически и точни и космически също - се получава отлично звучение... Ако не - настъпва хаос, какафония....."
И почнах да работя с всеки глас и най-вече да им развивам чувството за ритъм....за пулсацията в една песен....Че всички трябва да "пулсират" с еднаква честота. Да се получи едно пулсиращо Сърце на хора а не ...много индивидуални пулсиращи по своему сърца. И че аз съм този, който ще ги обедини в общия пулс. Ефекта бе ....поразителен...Скоро запяха както никога по-рано...в идеален синхрон с музиката. С песните. С всяка песен. Станаха ТИМ. Поне докато бяхме на сцената. После - всеки по своя индивидуален път. За 3-4 репетиции ги научих да пеят "Полегнала е Тодора" на български /текста направих на латиница/ и когато я изпълниха за първи път на един концерт.....сълзи се появиха на очите ми.....Така ги бях синхронизирал.

Ние всички сме индивидуалисти и всеки върви индивидуално по пътя на своята индивидуална еволюция. Но, когато хора от всякакъв бекграунд се съберат ДОБРОВОЛНО /не насила/ и вложат своят принос за едно общо дело, един проект, една цел - се получават .....чудеса.
Но правилното Разбиране - трябва да е налице....

А сега нека спомена нещо и за този клуб, за всички клубове.... за виртуалното общуване...
Нима мислите, че е толкова абсурдно ...всеки да влезне тук ...не с отпадъците на ума си, не със депресиите и комплексите си а.....С НАЙ-ДОБРИТЕ СИ СТРАНИ И КАЧЕСТВА.....нима е утопия? Защо? Hима заяждането, озлобяването, писането на йероглифи и простотии е донесло до ден днешен някаква истинска и трайна радост някому? Както на пишещия така и на четящите? Някакво дълбоко трайно удовлетворение и задоволство? Не нали? Тогава какво? Нима не може да се приеме, че в клуб Психология трябва да се настроиш на тази тематика. Да пускаш теми и постинги имащи нещо общо с Психология. В клуб "Пудели" за пудели. В клуб "Говорим си за секс" - за сексуалните си комплекси и проблеми...и т.н. И да се обръщаш с уважение и учтивост към мненията и авторите им.
Например: "Аз лично не съм съгласен/а с казаното от ....еди кой си. И мисля...така и така по въпроса. Вместо да почнеш саркастични и обидни нападки към автора на една тема...С цел да го вбесиш. Това ли е твоят начин да постигнеш едно лъжливо самочувствие, че в тебе има някаква Сила, че си Важен, че си Личност....защото можеш във всеки момент да вбесиш някого....Като децата....които като не могат да спорят с родителите си....нямат друго отмъщение, когато ги заставят да вършат нежелани от тях неща - като миене на зъбите и ръцете преди ядене и учене на уроците....И те много от рано откриват как да вбесят родителя.....макар и последиците да са болезнени....но ...просто да причиниш и ти болка някому....
Утопия ли е да запазиш всички онези добри и положителни качества, които имаш и прилагаш в живота....и тук ...в този виртуален свят? Или както казват немците: "Leben und lassen leben!"

Какви модератори, какви 5 лв? Писах отдавна по тая тема....

Станете сами модератори на себе си! И никой няма да ви модерира.
Уважавайте хората и вас ще уважават.

" Don't be mesmerized by the mistery, but unravel it!......"