да кажа нещо. След дълъг, обстоен и не лек размисъл по темата не стигнах до никакъв извод. Но в най-добрите училищни традиции се поогледах и реших, че преписването също е форма на творчество. И..... какво, поразходих се в един клуб със сходно име и сходна тематика и преставете си какво? Елементарно Уотсън. Намерих отговора. Помествам го със съкращения понеже ценя вашето ценно време.

Всеки има стремеж към някаква своя съвършенна форма, идеал и никой не е способен да го реализира напълно. Виртуалната самоличност дава възможност, поне във виртуалното пространство, човек да се изживява като ТОВА КОЕТО ИСКА ДА БЪДЕ. Така той започва да създава един ореол около себе си, целящ да постигне именно събуждане на представи за себе си в Другите (разбира се това важи само за хората които се задоволяват само с чуждото мнение за себе си, реално те осъзнават, че не са постигнали удовлетворение пред собственото си аз, което води до допълнително вътрешно травмиране, противоречия и конфликти, но това е друга тема). Идеална възможност за фрустрация. Той може да се изживява като всичко каквото иска, на относително ниска цена, не е необходимо да извършва действия за доказване пред Другите, необходимо е да ги описва. Именно тук, обаче, идва момента, че въпреки полаганите и положени усилия идва времето на падането на ореола, пак по няколко причини. Единият вариант е еволюционен, с течение на времето човек започва да показва какво Е, революционният е с рязка промяна, дадена ситуация в ‘нет’ предизвиква човек да е това което Е. Трета причина – преминаване от виртуално в реално познанство. Колкото по различни са Свръхаза и Аза, толкова по фрапираща е промяната в отношението на Другите към съответният ник. Както отбелязахме за него (ника) е от значение именно това отношение, най лесното решение в случая е промяна на самоличността – нов ник. Следва нов цикъл и т.н.

За рекламации и оплаквания се обръщайте кам автора. Аз не го познавам и не нося отговорност за това което е написал.

Редактирано от Mandalay на 22.02.02 17:36.