Познавам тоя грохот.” По дворцовите кули
накацали никове закрякаха, дочули
настъпващия гърмол.Коне по коневръзи
зацвилиха за поздрав на братята си бързи.
И всички тук мучаха. Не бе ревът им бесен,
а радостна възбуда като при гръм небесен.
Та каза КАКА:- Ах, тоя тропот,дето
клуба ни изпълни, изпълва ми сърцето.
Пристига колесница, Мулето се връща с нея
Не е ли той, тогава аз няма да живея.
Не падна ли и днеска в прегръдката могъща,
тогава по. добре е смъртта да ме прегръща.
Ако го няма в тая каляска гръмогласна
сред пламъците златни , аз златна ще проблясна.
Ако и днес отново не дойде,той, подобен
на Магаре в страстта си, .мен хлад ме чака гробен.
Обидите забравих. Не само лоша хула-
дори случаен упрек от него не съм чула.