|
Тема |
Re: Вземи [re: Megan] |
|
Автор |
Ziggy Hunter (The Victim :-)) |
|
Публикувано | 15.02.02 17:08 |
|
|
Точно така!
Лесно ни е винаги да оборваме, да коментираме, да критикуваме. Т.е. някъде там да е заложена базата. Защото много по-лесно е да не мислиш
Виж, да ти подхвърлят една темата... нерафинирана, в полусуров вид - очаква се да се чуе твоето мнение (което, знаеш, ще бъде коментирано и оспорвано пък от някой друг). Но както и да е... Отплеснах се, не беше това същността на въпроса.
В България няма достойнство. Отново прехвърляне на топката. Защото виновен трябва да има и това е изключено да сме ние (все пак ни е под ДОСТОЙНСТВОТО). И още по-лесно е да хвърляме обвиненията напосоки - нищо конкретно, нали така? Страната. Сакаш ние не сме част от тая пуста страна.
Та за достойнството... Ако се оценяваш (поне полагайки старание да не се подценяваш и същевременно да не се надценяваш), ти знаеш цената на достойнството. Според мен, ако поставим въпроса от гледна точка на отделния индивид, достойнството е самоуважението. Няма да засягам темата за ценностната система - първо, че е безкрайна, второ, че вече се е превърнала в клише.
Достойнството, през погледа на обществото (или поне на мнозонството)... "достоен за...".
Критерий? Ако питате мен - свежда се до достойнството на самото това мнозинство/общество.
Една злонамерена реплика, и ако ти не си сигурен в цената и стойността на своето собствено достойнство - то се срива. Тук не говоря за безпочвеното самочувствие, грубо казано дебилия, и за онова помпозното "материално" достойнство, с което все по-често се парадира.
И да, аз имам своето достойнство!
You can run, but you'll just die tired...
|
| |
|
|
|