Понякога се случва да загубиш роза и тогава наистина сякаш падаш от небето, а земята е твърда, твърда... И когато болката попритъпее и се изправиш - да всичко е пустиня, но... Жълтата змия не е решение, вялравй ми - това е дума на лисица, която знае какво е да бъдеш опитомена... Тя няма да те върне при розата ти принце, само при болката ти.
Така че върви през пустинята, върви, дишай, мисли и лека-полека вдигай поглед нагоре, по-нагоре от уморените си стъпала, от жълтия пясък и сухата земя, върви напред и гледай все по-нагоре докато, един ден, знаеш ли, един ден ще вдигнеш глава и ще гледаш свободно напред и ще намериш кладенец за жаждата си, а след като отпиеш, ще имаш сили да извървиш пустинята! А когато тя свърши, ще видиш, че не целият свят е пустиня, и тогава може би ще откриеш градинка... с една роза в нея...

Не се тревожи за утре! Та кой знае какво още те очаква днес?!...