Само да питам: какво разбираш под почване "отначало"?
Да се отвори нова страница, т.е чиста и без чернови?

На чисто може да започне само перфектно чисто съзнание.
За обременените ни от спомени, представи и гледища мозъци не си представям като възможно такова изчистване. Аз никога не почвам отначало. Просто продължавам. За да се продължи напред, достатъчно е да бъдем старите ние... но без старите неща. Това означава, да сме достатъчно отворени да приемем нещата около нас, каквито са, а не каквито ги искаме. Да се размислим за грешките и крушенията си, и за чуждите, но да пропуснем графата "виновност"- собствена или чужда.

Смяташ ли, че демонстративното напускане на клуба е ново начало? Че е начин да се започне на чисто, като се хвърлят камъни по мястото, където десетки редове са носили отпечатъка ти ден след ден месеци (и години) наред.
Как се съгражда чрез фрустрация, знаеш ли? Аз не. Аз знам само, че където и да отидем, ще занесем със себе си това, което е в нас. Доброто. И лошото. Няма да има ново добро и ново лошо. Само това, което е в нас- толкова пораснало, колкото сме му позволили.