Какво значи да умреш ли?! Ама че нелеп въпрос!

Да умреш. Да те няма. "Умри. Заспи." Само, че без "може би сънувай", поне "до доказване на противното". Да гушнеш букета, да ритнеш камбаната, да запълниш трапа, да се сприятелиш отблизо с червейчето Орм, да станеш като малкото зелено "ако" на врабчето Чик... Да УМРЕЕЕЕЕШ!

Възможно ли е да умреш? Мисля, че лесно можем да проверим, но навит ли си?... Ха! : ) Или сега ще ми излезеш с другата дежурна глупотевина от постоянната програма - имаш мисия, нали? : ) Нека позная - не си против да докажеш неизбежността на безсмъртието, но не сега, ти си нужен, ти си важен и ако те почакам да си доживееш живота евентуално можеш да се съгласиш да коопърейтваш? : ) Или дори не, още по-добре, нека запазим нотката мистицизъм и зрънцето префърцунена притчоподобност - кажи ми, че сама трябва да открия! : ) Че трябва да почакам и да видя?!...

Нелепици, нелепици, нелепицииии!
Леле, ама колко мразя такива тъпанарски изказвания с блеснали в дрогарски унес оцъклени очи, велемъдри безмислици, празни надежди, прикрити страхове, захаросани в лепкавата обвивка на фалшивата убеденост на току-що счупилото ваза дете, което напук на реалността повтаря "Не е счупена." или "Аз не бешох..." !!!!
ААААААААААААААААААААА!!!

Да умреш, драги ми Смехурко, значи да те няма.
Да те няма! Но не просто тук или там, а НИКЪДЕ! Да сдъвчеш, преглътнеш и оставиш накрая на този свят онова, което се получава в края на всяко хранене, само че в този случай под формата на прогресивно развалящо се, посиняващо, вкочанено, смешно, жалко, нелепо, никому ненужно парче идиотски оформено месо, което живите да гледат в потрес и недоумение търсейки онзи когото са познавали и обичали... Обречени да не го откриват... Никога.

И да не ти пука. Не защото ще живееш в спомените им. Нито пък защото няма да живееш в спомените им. Не защото си другаде, където чувствата нямат значение, не защото си в идиотското безразсъдно доволство на нирвана, нито в трансцедентния оргазъм на Епикурейските Богове, нито "от дясната Му страна", нито пък защото си зает да се гмуркаш обратно в кръговрата на Самсара. Не. Просто защото те няма. За да ти пука, за да правиш каквото и да е има едно малко нещастно условийце, което ти обаче в случая няма да изпълняваш - да те има.

Е, теб няма да те има. Толкоз.

Всъщност никой никого не слуша и ако пробвате за момент, ще разберете защо...