Добро и лошо ... нали си спомняш от Философията ? За кого ?
Добро за различни хора е различно нещо. Често и противоположно - пример - това гласуване. Но има и друго - според нашите очаквания да е едно, а реалността - друго да покаже. Или пък нещо средно между добро и лошо.
Кога и как решаваме - ние сме едни сметкаджии. Просто е като се замислиш. Угаждаме си. Ако обществото изисква от нас нещо, ще го дадем, но първо ще се опитаме да "минем метър". Взаимоотношенията - същата работа. Човек от опит се учи, че трябва да не бъде егоист с другите, ако иска да разчита на тях. Но И това правило си има изключения, а някои хора изобщо и не го и спазват. И не им е зле.
Всичко е сметкаджийство.
Има само едно нещо над него ... да го наречем любов. Но кой го разбира ? Майката ( не всяка) , Бащата ( далеч не всеки) - за тях можем да сме сигурни. Но другите не знаят що е то. И нарекъл бих го аз съчувствие, съпреживяване дори. Нарекъл бих го щастие да пожелаеш през чуждите очи, нарекъл бих го радостта да радваш другиго, единствено и само. Ей така. Но колко ясно става от това ?
Сметкаджии сме нии - това е. Другото Любов е , то се знае
Няма друго на света - познатия разбира се, от нас ...

*