Врум, Прочети това :

Човек в живота си не знае много неща. Учи се по метода на пробите и грешките. Затова, когато се учим да караме клоело, се случва и да не успеем от раз, затова за да станеш майстор в една професия трябва много практика, а ако си лекар - много уморени пациенти ще имаш, защото е човекшо да се греши. И от грешките си хората се учат. Човек не е това, което е бил, а това, което ще бъде след миг, разбери това. И ако в този миг си даваш сметка че грешиш, естествено трябва да се промениш. Да станеш по-съвършен. И ако тази твоя грешка е засегнала някого, то сега, когато осъзнаваш какво си причинил, ТРЯБВА да му се извиниш, да му обясниш че си разбрал грешката си и съжаляваш за случилото се. И че няма да се случи пак.
Ето това наричам променящ се човек. Стойностен човек. Човек, с когото искам да бъда. Защото знам, че по-добър от него няма.
Нека пак погледнем твоето съждение :
"Предпочитам хиляди пъти да не правя неща, за които да се извинявам после, а ако съм направил или казал нещо, за което изискват извинение от мен, смятам че съм постъпил правилно и не виждам смисъл от извинението. "

Ти сам преценИ какво не е наред в изказването ти. Малко ме интересува самото изказване. По-важно е ... поведението ти в действителност. Ако имаш нужда от урок, сега ти го дадох. Ако нямаш - изказвай се правилно, за да не си мислят хората за теб неверни неща. От това съм си патил най-много в живота. Съветвам те старателно да го избягваш. Заблудата в реалността поражда много болка. ВЕрвай ми.

*

Редактирано от Well на 04.02.02 07:08.