|
Изплаших се от себе си тая сутрин. Направо реших, че не съм в ред. Даже като ми мина стреснатото, пак не можах да се засмея, а това е необичайно за мен. Представете си как търся аз кафеварката - преравям всичко (ама всичко!) в кухнята, обхождам дори балкона (това за да не ми я е метнал някой "разтребен" индивид отвън), заставам бясна до печката да правя палачинки, докато на другия котлон съм положила канче:-(( за кафето, след половин час майка ми влиза и казва: "Аааа, ти си я намерила!" - "Кое?" - "Кафеварката." Е, полудях! Беше на шкафа до печката! Ама сто пъти щях да я бутна, ако поначало си е била там - не е толкова широко все пак, а и точно на тоя шкаф си работя (подчертавам - плътно са печка->шкаф->бъркалки+тиганки), наистина даже да бях сляпа, щях да я чуя как се срива я от лакътя ми, я от тиганена дръжка. И най-нахално си стоеше там! Направо седнах. Малко ми трябваше да повярвам, че имаме полтъргайст или че кафеварището е живо. Откачих ли? Какви са тия дупки? Разбирате ли? Не е като да си мислиш, че си отворил точно ееей онова чекмедже, а да си го пропуснал, просто кафеварката я НЯМА и после я ИМА точно там, откъдето цяла сутрин си взимаш разни неща.
то отнесена, отнесена, ама чак пък толкова... 
|
Едни странни такива...
