Всичко е за да си осмисли живота. Да го напълни със съдържание. Просто е. Нека не сме велики и сме с погрешно разбиране за нещата. Какво е ? Жалки и неориентирани. И сме си такива де, ама успешно се прикриваме зад сивата си миниреалност. И мечтаем да сме велики в мравуняка, и да сме знаещи сред децата край нас. Всеки иска да е повече. Търсете изключение.
И аз се правя на велик тук, нали ? Да отрека ли ? Какъв е смисъла. Няма да ми повярват, нали ? Ама все пак го отричам. Просто знам какъв съм. Затова. И се правя на много прав, нали ? Всъщност си мисля, че знам. И опитвам да общувам заради това. И да посветя други в знанията си. Ако успея - значи ето доказателство - макар и относително - убедил съм някого, значи може и да е вярно. А ако мен ме разубедят - Ура, случи се едно рядко срещано явление - доказал съм че не съм говедо и мисля, освен дето говоря :)
Но виждаш - истината се изплъзвзва, защото всеки от нас лавира - не стои на едно място. Не понася ударите стоически. Не допуска да му разбият яргументите. Лавира, гъвкав е. Дори да вижда че ги разбиват, ТЪРСИ ОПРАВДАНИЕ - и винаги се намира нещо за целта. Танца на спора. Така и в политиката ... изкуство без край. Сапунен сериал - началото не помним, край не се заформя. И действието е като вик за помощ - "Почеши ме" - и отговор :"Не мога да правя такива неща" - винаги около целта, и никога в нея - хората сами си го правят. Искам да избегна от това, но не успявам. Защото все ми дават поводи да се заиграя, а не съм достатъчно умен да го избегна. Но вървя натам. И тия дни напреднах доста. Не личи, не се оглеждайте. Държах се глупаво и именно от това се поучих. Човек се учи от грешки, не от успехи. Успехите само затвърждават наученото.

*