Ако ти се налага да се бориш за любовта й, то ми звучи като неистинска любов. Истинската любов е естествена. За нея не се бориш. Тя просто е. Нещо гнило има тук. Любовта не може да се спре. Но не може и да се завоюва. Ако възникне, не се налага да се бориш за нея. Може да има спънки, това е друго. Но чувствата ... за тях не се бориш. Ако ги има, има ги. Ако ги няма, няма ги. Но да се бориш за тях ми напомня като да лъжеш, да играеш пиеса, за да ти повярват че си това, което биха обичали, а всъщност отвътре ти си друго. И тогава наистина е изтощително. И не може да трае дълго. Всеки би се уморил, без значение пол и възраст. Съжалявам, не ми е ясно. Не разбирам въпроса ти всъщност.

*