Виж сега... миналата година (бях с мотопеда, но още нямах книжка) ме спря един на Раковска. И като се запря да ми чете лекция за максимално-допустими-скорости (това по отношение на притежаването на книжка), забил пръст в скоростомера и като ме загледа едно мазно-мазно... Заявих му, че бързам за работа и направо си тръгнах! Не му остана друго, освен да гледа подире ми. Ама ме вбеси, честно.

А иначе уж съм примерна... На кръстовището при тунела на Люлин, в посока Орион съм втора най-отляво, пред мен - микробус, отдясно в два реда - пак микробуси, светофар никакъв не виждам. И тоя пред мене потегля. Тръгвам си и аз. А той се влачи нещо... Газ и си го изпреварвам. И фиксирам в огледалото, че всички останали се заковали като стена и никой не тръгва! И тъкмо съм вече пред микробуса, когато виждам полицейски буркан. Няма да кажа как моментално намалих и се заврях в дясно, почти спирайки! Ужас! А полицаите си ме подминават, святкат, ръкомахат и ми се усмихват... То ми стигаше Уплаха като знам какво чудо коли чакаше да тръгне от другите страни, не ми трябваше да ме спират. Или друг случай - отивам (без книжка) до пазара за зелееее, а на мястото, където трябва да завия - двама с палки. Но не мога да завия, идва автобус. И спирам точно, ама точно до полицаите. "Ей сега съм им на мушката, а ме хванаха, а утекох!" Нали след такова незаконно каране цяла година нямаш право да се явиш на изпит пред КАТ... А шофорът на рейса спря и ми ръкомаха първо аз да мина. Извъртях гуми, потегляйки на втора (от шаш не знаех какво правя вече, добре че тогава колата беше дизел), а полицаите ги виждам отзад вдигнали и двамата палци като за браво и ми се радват! Веселяци, ама ако ме бяха проверили, щяха по друг повод май да ми се израдват:-)) Доверявам ти се, че е весело, но продължавам да не искам по-близки срещи.