"Ланс, ама на някои мъжки индивиди като им се даде свобода,
го тълкуват като незаинтересованост към особите им." Дали мога да добавя? Че ако не го приемат по тоя начин, го приемат като категорична убеденост, че завоеванието им е в кърпа вързано. И що ли (това някой мъж да ми го обясни, ако може), та защо когато една жена по никакъв начин не оспорва личната свобода на мъжа, той почва да гледа едва ли не със завист на съполниците, дето си нямат "сигурни" завоевания? А? И колко малко (или много?) му трябва на един мъж да забрави, че и жената до него е свободна, докато той се рее както преди "завоюването"? Кога става толкова сигурен в тази, която вече има, че иска да изпробва докъде са границите на личната му свобода? Мисля, че границите са известни и без да ви се натрапват с чехъл в ръката, но вие не се сдържате да проверите все пак. Приятелите да не ви се смеят, че сте "вързани" ли, какво? Толкова голяма патка ли е във вашите очи жената, с която можете да бъдете свободни? И не сте ли вие тези, които ни карате да ставаме "лисици" и "вещици"?

Чакам изясняване от мъжете...