|
Тема |
Re: Психология на полицая [re: ® Anima ®] |
|
Автор |
4eHe (diverse lot) |
|
Публикувано | 21.01.02 22:33 |
|
|
Значи, преди Волвото карах Жиголо
Ходило е до Сатовча и обратно. Най-мразя самотни командировки, но няма как.
Прибирам се от Разлог през Пазарджик и прас *в лентата Пловдив - София. Това прави деветдесет км повече, нямам радио,...петък следобяд ай че ми се домрънка.
Настъпвам любимият си педал и продължавам с надежда да отбия някъде около Елин Пелин. Въобще не поглеждам в скоростометъра; нейде насред път зад мен лъскав японски бойлер святка в страничното ми огледало да се отместя, защото в продължение на - загубих представа за - време съм си карала вляво с каквото пише накрая на екрана
Скоростта увлича
В първото пътуване до въпросния Разлог, привечер хайка невечеряли полицаи спира червеното Метро, съпруг ми развива прозореца и поздравява на някакъв лишен от македонски жаргон език. Ченгето му поема книжката, разгръща и поглежда към останалите :.. Лаудуп - Микел и Браян.
На достоен български, шофьорът ми поклаща глава ентусиазирано ..да-да, Стоичков. Това не е виц
To wire machines is a job. To connect people is an art.
|
| |
|
|
|